Представяме ви първата статия, предоставена за сайта Edna.bg от екипа на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), която е с практическа насоченост и има за цел да разясни основни потребителски права.

КНСБ е наследник на 100–годишна профсъюзна традиция и съставлява най-голямата обществена организация в България. В нея членуват над 350 000 български работници и служители.

* * *

Сключването на трудов договор със срок за изпитване е обичайна и широкоразпространена практика при започване на нова работа.

Неговата главна особеност е, че по време на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен срокът, може да прекрати договора без предизвестие до изтичане на уговорения срок. Достатъчно е ясно и недвусмислено да го изрази в писмена форма. Не е необходимо страната, която има право да прекрати договора, да се мотивира по какъвто и да било начин. 

Прекратяването не подлежи на обжалване и на разглеждане по реда на трудовите спорове. По времето на срока за изпитване работодателят може да уволни работника или служителя, докато той ползва законоустановен отпуск, напр. отпуск по болест, (в случая не е необходимо разрешение на Инспекцията по труда или друг орган).

Срокът за изпитване може да бъде уговорен в полза на:

• работодателя - когато работодателят иска да провери способността на работника или служителя да изпълнява определена работа.

• работника/служителя - когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него, дали условията на труд, атмосферата и трудовият колектив му допадат.

• в полза и на двете страни. В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Това означава, че по време на изпитателния срок и работодателят, и работникът или служителят може да прекрати договора по своя преценка.

Срокът за изпитване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца. В него не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск /платен, неплатен, учебен, поради болест и др./ или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

Законът не позволява за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие да се сключва повторно трудов договор със срок за изпитване. Но ако работникът премине от една длъжност на друга, макар и в същото предприятие, е допустимо да се сключи между същите страни друг трудов договор, с друго съдържание и клауза за изпитване. Например, такъв случай е налице, когато секретарка в една фирма премине на длъжността счетоводител.

Важно е да се отбележи, че по време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор – работникът или служителят има право на общо основание на трудово възнаграждение, уговорено работно време, почивки и отпуски, признаване на времето за трудов стаж и др.

Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен от страната, в чиято полза е бил договорът за изпитателен срок.

Настоящата статия има за цел да очертае някои основни ваши права. Ако имате затруднения с упражняването на тези основни права или случаят е по-сложен – съветваме ви да се консултирате с юридически експерт.

Екипът на КНСБ