Здравейте, Алексей,

Много ваши отговори на писма прочетох и не се престраших да ви пиша. До сега. А вече няколко години не мога да реша проблема си. Животът ми се обърка.

Ненадейно, без да очаквам, без да имам изобщо някаква идея, че ще се обърка. Нещо като да мислиш, че имаш прекрасно семейство и партньорът ти да си тръгне, без да подозираш и без да знаеш защо. При мен не си тръгна партньор, а пропадна основата, на която бях стъпала – работата ми. И не заради световната криза, нито заради българската такава, а по неясни причини. Имах работа, която ме вдъхновява, която ми дава  възможност да пътувам, да уча. Не с фантастична заплата, но такава, че да мога да съм полезна на семейството си да живеем без притеснения и да вървим напред.

Влагах максимум сили, време и емоция в работата си и виждах смисъл. Не се спънах аз, спъна се фирмата и спря да съществува. Или по-точно, спънах се заедно с нея. След което всичко при мен тръгна надолу. Намерих си нова работа, беше трудно (тук вече кризата си каза думата). Застопорих се на едно място – работа-дом, дом-работа. Нищо не е вдъхновяващо и в нищо не виждам изглед за промяна.

Ако трябва да обрисувам това, което чувствам, ще кажа, че имах хоризонти, сега имам стена току пред очите си и никакъв хоризонт не мога да видя. Сигурно ще ме попитате защо не спра, защо не хвърля всичко и не си дам шанс за нови хоризонти. И аз се питам същото. Но отговорността към семейството, за което доходът ми всеки месец е повече от необходим, не ми позволява. Ако за семейството ми имаше хоризонти, ако някой от близките ми се  развиваше и вървеше напред, нямаше да си удрям така главата в стената. А ние просто оцеляваме...

Непрекъснато се питам какво се обърка и, което е по-същественото, защо се обърка? И нямам отговори. Нито имам идея какво да направя оттук насетне, за да почувствам, да видя отново хоризонти пред себе си.

С надежда да ми дадете насоки.

* * *

Здравейте,

Чудесно е, че след като толкова време се питате какво се е объркало и защо се е объркало и не намирате отговор, сте решили да спрете с въпросите и да преминете към действия. По темата за “обяснявкането” – т.е. безконечното обясняване на проблемите, което не води до решения, а само до състояние на “обяснено нещастие” съм писал много пъти и затова сега няма да се спирам отново на нея. Радвам се, че въпросът защо не си дадете шанс явно не ви дава мира и въпреки, че сте си измислили чудесно обяснение, удовлетворяващо самосъжалението, защо да продължите да си блъскате нерадостно главата в стената, все пак не се отказвате и от откриването на нови хоризонти.

Това, което веднага ми хрумва, е да използвате думата, която явно в момента изразява най-добре вашите копнежи и която използвате неколкократно в писмото си – именно ”хоризонт”. Много хубава дума, между впрочем и също така – много подходяща за игра. За игра на... хоро върху ориз, например.

Предлагам ви първо, за някакъв период от време, ежедневно и сериозно да преглеждате обяви за работа, а после да сипвате върху пода вкъщи малко ориз и да тропвате едно хубаво хорце, задължително в неравноделен ритъм. От Ивето (Ивинела Самуилова – бел. ред.) знам, че Дайчовото действа безотказно – тя твърди, че веднага ѝ променя ритъма на всяка зациклена ситуация и ѝ отваря неподозирани варианти. Дори си е измислила специална ”дайчова стъпка” за придвижване на публични места, когато има да върши неблагонадеждни дела. 

И още няколко подсказки за ситуацията. Понеже и да се появи светлият хоризонт, нерешителността ви може да успее да го помрачи, носете си едно гребенче в чантата и редовно се сресвайте – ритуално и сериозно.

За да улесните създаването на нагласа за промяна пък може да е полезно да си я нагласите – нагласата, имам предвид. Изберете си какво ще влезе в ролята на вашата нагласа – може би някой домашен пантоф? Струва ми се като да се оплаквате от уседналост напоследък. Нагласете пантофа срещу прозореца и така хоризонтът ще е винаги пред него.

За повече идеи можете да разчитате на участниците в групата „Животът може да е чудо” във Фейсбук, на книгите на Ивинела или на предстоящия курс за вълшебници.

Ихууу – вместо поздрав.

Алексей