Здравей, Алексей!

Първо искам да споделя, че след доста търсене по книжарниците, най-накрая успях да се уредя с екземпляр на книгата "Животът може да е чудо".

Започнах я с доста голям ентусиазъм, но не я дочетох и не защото не ми хареса. Може би защото аз не успях да се почуствам щастлива. От известно време търся НЕЩОТО, което да ми върне радостта в живота. Забравила съм да се смея, загубих си чувството за хумор. Ако трябва да бъда честна - дори вече не си спомням каква бях преди и защо хората са ме смятали за добра компания в миналото.

Сега вече не е така: постепенно останах без приятели и станах адски недоверчива и потисната. Знам, че общуването носи радост и полезна информация, но изминали събития в живота ми (в продължение на 4-5 години) ме накараха да се свия в черупката си и да не подам глава от там. Хората започнаха да ме отбягват, а тези, които не ме отбягват - се чудят какво ми е и защо съм такава, докато в един момент не си отидат и те...

Когато прочетох книгата, търсех да открия работещия за мен модел, който да ме изкара от това състояние. Това което открих за себе си от 32-годишния си опит е, че този страх съм го трупала с години и може би години ще са ми нужни за да оправя нещата. А на мен като че ли вече ми липсва търпение и искам наведнъж да се случи нещо хубаво, което да е толкова хубаво, че да компенсира негативните неща в миналото. Това, от своя страна, отблъсква хората от мен, защото прибързвам и насилвам нещата във всяко отношение. Искам да забравя и да пренапиша това, което ми е вътре в душичката, но миналото много ми пречи, защото вече се е превърнало в несъзнателен рефлекс за самосъхранение и пазене.

Не знам как да постъпя. Знам, че трябва да обърна процеса на мисли в главата си и колелото да завърти в обратна посока, но не знам как да го направя! Моля за съвет!

Здравейте,

Един от големите проблеми на живота в съвременния социум, който е поставил на пиедестал активността в най-лошия й смисъл, както и времето (т.е. липсата му) е, че човек иска всичко сега и веднага. Той няма желание да чака и не може да даде време на нещата да се синхронизират и да сработят. Затова животът му прилича на хамстер във въртележка, който върти напразно и нещастно колелото, което са му сложили в клетката, но важното е, че е на него и върти, като се надява, че същото това колело, в което върти проблематичното си съществуване, ще го отведе и до нещата, които търси и желае като промяна в живота си.

Нещо в нас обаче чудесно знае как да сме щастливи – просто е нужно да сменим нагласата на невротично-нещастния хамстер с тази на нагло-щастливия вълшебник.

В курсовете, които водя, "наглостта на вълшебника" е един от основните принципи за излизане от социумната матрица. И затова аз ви препоръчвам следния нагъл подход: спрете вие да търсите щастието и оставете ТО да ви намери. Как? Например: Поръчайте на чифт обувки, които ви харесват, да го намерят и доведат при вас. Първо ги вземете и лъснете до блясък, след това с подобаващо тържествен тон и на глас, съвсем официално, им възложете задачата : "Мили мои обувки, аз знам, че вие знаете къде и как да намерите моето щастие. Освен това сте толкова удобни, че то няма да устои, ще скочи във вас и бързо, бързо ще дотропка при мен. Така че ви възлагам тази задача: Вие да се погрижите за това щастието да ме намери, а аз от своя страна ще ви подържам в прекрасна форма и вид и от време на време ще ви напомням задачата."

Бих искал да обърна внимание, че липсата на търпение, прибързването и насилването на нещата е добър начин  да получаваме все НЕ това, което искаме. Та щастието е много спокойно нещо, тъй като то просто си е щастливо и няма за къде да бърза.

В заключение ще добавя нещо, по отношение на миналото: то е като тояга с два края - единият може да ти счупи главата, а на другия можеш да се облегнеш надеждно. Сигурен съм, че ако разгледате по-добре миналото си, не само през призмата на проблемите, неприятностите и бедите, ще откриете края, на който да се облегнете.

Може би за вас, а и за всички, прочели книгите на Ивинела Самуилова, ще е полезно да се присъединат към групата "Животът може да е чудо" във Фейсбук, където ще открият среда от съмишленици – нагли вълшебници с много практически опит и прекрасни идеи 

Сърдечни поздрави,
Алексей