Здравейте,

Ваша редовна читателка съм. Прочела съм и първите четири книги на Ивинела Самуилова.

Искам първо да благодаря и на двамата, че ми се случихте :)

Определено направихте живота ми по-щастлив, по-добър и по-светъл. Подкрепям напълно идеите и практиките ви, много се забавлявам с тях и нещата наистина се получават.

Проблемът при мен е, първо, че не мога да отворя все още въображението си, за да измислям и правя нещата сама, винаги чакам да прочета някоя техника наготово. 

А най-големият ми страх е, че ще направя нещо погрешно и Вселената ще ми даде точно обратното на това, от което имам нужда.

* * *

Здравейте,

Благодаря ви за добрите думи.

Доста хора споделят вашия проблем и причината за това донякъде се корени в твърде структурираното и логически-подредено мислене, на което сме приучени. Вярвам обаче, че творческата креативност може да бъде стимулирана и че не е въпрос само на талант. В един момент трябва просто да си позволите да бъдете „неразумна”, т.е. да се откажете от стандартните причинно-следствени връзки и обяснения, с които сте привикнали, а да започнете да опитвате да създавате нови взаимовръзки между нещата, ваши собствени свободни асоциации.

Практикуването е най-важно. За да си помагате, може да използвате много неща като патерици, така да се каже. Средата около нас е пълна с ресурси. Не е нужно веднага да ви хрумват идеи – създавайте си ги според вашето темпо и способност в момента – няма норматив за „чудотворене”. С времето ще задобреете, убеден съм.

Има много варианти да се упражнявате, но нека да предложа един.

Да кажем, че имате някаква проблемна ситуация – например неприятни отношения с колега. Опитайте да дадете абсурдно обяснение на проблема: колегата ми се държи с мен лошо, защото не... Огледайте се около вас и изберете някакви предмети от средата – например огледало, химикал... Може да са няколко неща, които накрая да редуцирате до 2-3. После пробвайте някой от предметите да свържете с действие – да кажем „химикал” с „рисувам”. Сега свържете някой от избраните предмети с този глагол – например „рисувам върху огледало”. След това прикачете това действие като обяснение към проблема: „Колегата ми се държи с мен лошо, защото не рисувам върху огледало”. При това не е необходимо да рисувате с химикала – може да го направите и с червило или дори с пръст. Не се притеснявайте да се възползвате от наличното около вас и да правите с него ваши компилации за функционирането на реалността – това не е страшно, а забавно.

Що се отнася до страховете ви да не сбъркате нещо и това да доведе до лоши последици, вместо до желаните благоприятни промени, тук е важно да се опитате да се освободите от тези кодирани причинно-следствени негативистични кодове, които са само в нашите глави. Едно от упражненията на курсовете ми е именно това – да променяме този модел.

Формулировката, която използваме е: „Много ме е страх, че...” И тук вмъкваме страха, но обърнат на 180 градуса: „...ще объркам нещо и ще стана много щастлива”. Може да използвате тази формулировка всеки път, когато имате „фейска” идея, а ви е страх да я приложите.

Част от техниките, които отработваме на курсовете ми, са именно с такова предназначение – да освободят потенциала ни за едно по-свободно креативно общуване с вселената и нейните ресурси. Затова, знаете, винаги може да разчитате и на участниците във Фейсбук групата „Животът може да е чудо”.

Поздрави, Алексей

Прочетете още от Алексей Бъчев в Edna.bg:

Страдам от паническо разстройство

Постоянно повтарям едни и същи губещи модели

Съпругът ми не иска и да чуе за ремонт вкъщи

Как да престана да чакам и да се справя със страха от живота?

Как да се справим със злата свекърва?

Искам мъжът ми да промени нагласата си към парите