Да се справим с проблемите и да живеем пълноценно е въпрос на прагматизъм.

„Вълшебстването” е най-вече радикална проява на здрав разум в това да избереш чудото на живота пред бавната смърт, приклещен от страховете си, навиците си, инертността си, комфорта, антидепресантите и всичко, което пречи да използваме по най-добрия, ефективен начин вродената ни жизнеспособност.

Способност да проявяваме жизнелюбието си активно, а не умосъзерцателно, през „два реда сълзи и три реда сополи”, както казваше баба ми. Това е насоката, която ви предлагам – радикално откъсване от проблема.

Да се освободим от очакванията или с други думи да се доверим на вселената, като само заявим намерението си, без да я дебнем дали го е изпълнила или да ѝ казваме как да го изпълни, е най-трудната част. Не ви препоръчвам да усложнявате процеса (на промяна на реалността), като поставяте пред вселената условия, идващи от вашата логика.

Кое е възможно, кое е невъзможно и за колко време, е част от матричната игра, в която не е добре да се заигравате, ако наистина желаете „чудослучване”. Достатъчно е да стартирате процеса, а как ще се реализира желаният сценарий, не е ваша грижа, нито е по възможностите на човешкия ум да измисли всички вероятни и невероятни варианти, които съществуват.

Процесът на чудослучване може да бъде стартиран практически по всякакъв начин – като изкукуригате под масата, срешете се с вилица, натъркате носа си с картофени обелки и всяко друго нещо, което никога не сте правили (след като искате нещо, което никога не сте имали). Според мен помага експериментирането с техники, докато попаднем на тази, за която ще усетим необяснимата увереност, че сме успели да стартираме процеса. Чувството обикновено е свързано с усещане на спокойствие.

Имайте предвид също, че колкото по-абсурдна техника изберете, толкова повече ще намалите очакванията и ще позволите на чудесните възможности да сработят.

Действието е много важно, когато играем ролята на вълшебници. Затова аз винаги окуражавам участниците в курсовете ми да използват глаголи в съставянето на „мантри”  и всякакви други словесни вълшебни послания, както и да разиграват с реални действия сценариите, които измислят, за да задействат случването им, а не да ги оставят в полето на умозрението.

Способността да се надсмеем над собственото си положение не е достатъчно, за да го промени. Понякога този вид усмивка над нашата сериозност е по-скоро поза на самосъжалението, отколкото инструмент, с който да разбием тази сериозност и да поемем в друга посока. А самосъжалението, макар и с усмивка, е винаги разрушително.

Напоследък ми прави голямо впечатление една нова способност, която хората като че ли развиват – майсторско умение да се страхуват едновременно от и за живота си. Хем се страхуват да го живеят, хем се страхуват да не го изгубят. По този начин се постига един забележителен житейски ступор – осъзнаваме, че животът го има, но ние сме в пълна неспособност да го живеем.

Много пъти съм заявявал, че ако искаме нещо да променим, то това означава нещо да започнем реално да правим за тази промяна – по умозрителен път, само с обяснения, теории и съзерцание нищо не може да бъде постигнато. Чакането е много непродуктивна житейска позиция. Ние чакаме, а животът чака нас да спрем да чакаме.

Не живот, а театър на абсурда „в очакване на Годо”. Бърборим, размишляваме, теоретизираме и чакаме Годо. Кой е тоя Годо, има ли го, няма ли го, ще дойде ли, няма ли, не е ясно... Но ние не смеем да мръднем от мястото си, защото току-виж, ако се поместим, този Годо, за когото не знаем дали изобщо съществува, взел че се появил... И тук ми хрумва едно предложение за вас – назначете нещо да играе ролята на чакащия Годо вместо вас, а вие през това време започнете да живеете.

Кажете на вашата възглавница, например, че ѝ поверявате отговорната задача да чака Годо, а вие направете нещо – като начало може да се разходите до някоя книжарница, да си закупите книгите на Ивинела Самуилова, да ги прочетете и да започнете да експериментирате с посочените там техники.

Не мисля, че трябва да работите за преодоляване на страховете, а за разширяване на нагласата: да стане от „реално има такава вероятност” (да се разболея, да изгубя работата си, да бъда изоставен и пр.) до „нереално, но няма такава невероятност.” Да махнете колчетата на оградката, която не допуска случването на „другите възможности”, както аз ги наричам. Това са възможностите, които „разумното и правилно” съзнание определя като „безпочвени мисли”. Всяко чудо е така да се каже „безпочвено”, но странно - заклеймявайки го като такова, силно се надяваме именно то да се случи.

За разширяване на чудесната нагласа мога да ви предложа буквално да разширявате каквото ви дойде на ума – да седите на стола си максимално далече от масата, да се протягате, за да достигнете различни вещи, да разпъвате ластик, да правите възможно най-широки крачки, когато вървите...

Техниката на преименуване в моята практика се оказва многофункционална и приложима както за смяна на посоката на живота генерално, така и за промяна на отделни ситуации и решаване на проблеми от различно естество (например фобии и каквото се сетите друго). Важно е обаче да се преименуваме от някой, който има проблем, в такъв, който не просто няма проблем, но има на негово място решение.

Не веднъж сме коментирали, че по-важно е не проблемът да изчезне, а най-вече какво ще сложим на негово място! Преименуването дава именно тази възможност – да създадем нова реалност, а начините за това са безброй.

Може да преименувате самата ситуация като извадите нови думи от формулировката на проблема. Например: „Дъщеря ми има проблем с алкохола”. На пръв поглед виждам няколко нови думи: хол, кал, ряпа.... Потърсете още думи, като комбинирате буквите в израза както ви харесва. Накрая от всички нови думи изберете три и ги вкарайте в някакъв реален сценарий, който да изиграете.

Ако например думите са хол, кал и ряпа, може просто да сложите в хола ви една кална ряпа и да давате шантави обяснения защо сте го направили. (Калната ряпа променя изотропното налягане, което понижава вредните емисии във въздуха). Целта е да разбием модела на проблема и аз вярвам, че е твърде възможно това да се случи като намалим фокусирането върху него, за да отворим пространство за другите, чудесните възможности, на които е посветен моя подход. Тези други възможности обикновено не се вземат на сериозно, но пък за сметка на това действат.

За да стигат желанията ви до Вселената, е добре да се снабдите с „ушите на Вселената”. Може да си купите чифт силиконови уши от „ку-ку” магазин, но може и просто да си нарисувате такива на лист хартия. Казвайте на „ушите на Вселената” това, което искате да се случи. Друг вариант за чудослучване е да направите предписание за чудо. (В духа на наближаващите празници, може да адресирате предписанието до дядо Коледа.) Предписанието, написано забавно, с учтив, но безусловен тон, може да пуснете „по канален ред” (тоест в тоалетната).

Само не пропускайте да сложите надпис „смешно, да се разгледа с приоритет”. „М” не е грешка – на вселенско ниво, забелязал съм, сМешните неща се ползват с по-голям приоритет от сПешните. Най-отдолу на предписанието посочете вашето име като лицето, което ще приеме Коледното чудо.

Весели празници и много забавни чудослучвания!
Алексей

P.P: Всички отговори на читателски писма от Алексей Бъчев от изминалата година по повод конкретни проблеми, на които психолога дава необикновени препоръки, могат да бъдат намерени в архива на Една.

 

Прочетете още от Алексей Бъчев в Edna.bg:

Страдам от паническо разстройство

Постоянно повтарям едни и същи губещи модели

Съпругът ми не иска и да чуе за ремонт вкъщи

Как да престана да чакам и да се справя със страха от живота?

Как да се справим със злата свекърва?

Искам мъжът ми да промени нагласата си към парите

* Въпроси към Алексей можете да задавате на edna@netinfocompany.bg. Анонимността ви е гарантирана.