Здравей, Алексей,

Чета редовно отговорите, които даваш на читателите тук и реших, че е крайно време да ти пиша за моя симпатичен проблем и да потърся теб за съвет. 

Наричам състоянието, в което се намирам през последните няколко месеца - "стената". И моят мъничък единствен проблем в живота ми на този етап е, че не мога да я прескоча - нито мисловно, нито действително. 

Става въпрос за ангажимент, който съм поела и съм длъжна да финализирам - с краен срок, който упорито наближава. Истината е, че не ми липсва мотивация да работя върху тази задача, която изисква ежедневен труд върху нея (по няколко часа на ден) в продължение на няколко месеца. Убедена съм, че проблемът не се корени и в мързел от моя страна.

Трудно ми е да се справя със "стената", която искам да прескоча, поради факта, че успоредно с тази задача работя. През деня съм на работа, а вечер - когато се прибера след 8-часовия ден, ме чака това задължение, което също е обвързано с работа на компютър. 

Обичам професията и длъжността си, заредена съм с много енергия в професионално отношение, смея да твърдя, че кариерата ми се развива добре. Но всеки ден, когато настъпи моментът, след работа да продължа заниманията си със задачата, ентусиазмът ми се срива и се чувствам така, сякаш мога да се върна в офиса си и да работя безкрайно, но не и да се занимавам дори и минута с този ангажимент.

Надявам се, че ще успееш да ми дадеш правилни насоки, за да успея да "прескоча стената".

Благодаря ти предварително.

* * *

Здравей,

Наистина проблемът ти е ”симпатичен” – в смисъл, че предполага забавни варианти за решаването му.

Интересно е твоето отношение към него – уж не ти липсва мотивация, а си готова да се върнеш в офиса и да работиш безкрайно, стига да не се налага да се занимаваш с въпросния ангажимент. Самото му определяне като ”стена” достатъчно добре описва отношението ти.

Хрумват ми няколко идеи в тази връзка.

Може да опиташ с "тунел под стената" – стол или маса могат да послужат идеално за декор. Просто преди да пристъпиш към работата, не хаби усилия да прескачаш стената (която, предполагам, има странното свойство с всеки ден да става все по-висока), а просто се промуши през тунела отдолу под нея и така ще излезеш без особени усилия от другата ѝ страна.

Друга възможност би било да превърнеш самото прескачане на стената в забавление. "Стената" е образ на твоето отношение към ангажимента. Можеш да я построиш например от книги и да я прескачаш буквално или да ходиш по ръба ѝ, да правиш различни стойки, като че ли представяш съчетание на греда (в изпълнение на клоун ще е по-забавно). Може да я построиш от възглавници и тя вече няма да е твърда, а съвсем лесна за разпердушинване.

Може да използваш и преименуването, което е описано много подробно в книгата "Ако животът не е чудо" на Ивинела Самуилова. Помисли си за ситуация, в която си била много ентусиазирана и кипяща от желание да свършиш нещо. Тогава се преименувай от "тази, която се изправя пред стена, за да свърши еди какво си" в "тази, която няма търпение да...".

Разбира се, в никакъв случай не искам да поощрявам свръх натоварването. За човека неправенето е по-естествено състояние от правенето и тази хипер-активност, като външна заетост, е сред основните оръжия на матрицата за поразяване на "човешкото". Не бихме искали да си докараш някое "прегаряне", но за това не е нужно никакво чудо, а може би е достатъчно просто да реорганизираш дейността си, по най-класическия начин – като помолиш за отсрочка, например. Напълни един лист с многоточие, мушни си го в джоба и просто попитай. Тогава, с отсрочката и с тунела под стената, може би няма да се чувстваш толкова притисната и ще се справиш дори по-бързо и по-мотивирано, отколкото си очаквала.

Между другото, въпросът ти е много подходящ за обсъждане и в групата "Животът може да е чудо" във "Фейсбук", където има участници с прекрасни идеи и вече голям опит във вълшебстването, които биха могли да ти дадат много свежи предложения.

Поздрави, Алексей