"На никого не му пука за мен," казват ми често необвързаните хора. На което отвръщам: "Нямаш ли семейство, приятели?"
"Имам - признават те - семейството ми ме подкрепя, а приятели колкото щеш." Тогава аз повдигам вежди. Жестът ми обикновено е последван от обяснение в следния дух: "На 34 години съм и никога не съм имал истинска приятелка. Страхувам се, че никога няма да срещна някого. Може би съм от онези хора, които така и си умират сами. Това толкова ме плаши, че понякога не мога да спя през нощта."
Страхът да си сам е труден за преглъщане. Той не е нещо, което човек избира по собствена воля, паниката си има начин сама да надига глава. Повечето от нас гледат на този страх като на враг, тъй като обществото ни придава прекалена стойност на това да си женен/ омъжена или поне част от двойка до определена възраст. Много необвързани мъже и жени се срамуват да са сами. Сякаш не са успели да отговорят на определен стандарт за "цялостно човешко същество" и затова по някакъв начин са дефектни, несъвършени или незавършени...
А защо трябва да е така? Да бъдеш сам може да е много положително преживяване. Това обикновено е ситуация, която отключва жизнени сили у вас и катализира личностното ви развитие. В това "пространство", което си е ваше собствено, вие можете да израснете, да опознаете и заобичате себе си като отделна личност. Можете да станете някой, който не зависи от другите, за да определи кой е всъщност. Можете да се превърнете в човек, който не се е фиксирал да търси удоволствие, утешение и удовлетворение като черпи от енергията на друго човешко същество. Можете да се научите да намирате задоволство в и чрез собствената си компания - просто като си стоите спокойни, радостни и уравновесени с човека, когото обичате - себе си!
Да бъдеш сам е равносилно на самота, когато оставате сами по "неудобния" начин. Понеже човешката ни природа е такава, че всички жадуваме за всеобхватна любов и екстатично сливане с някой от противоположния пол, копнежът за обич в сърцето ни кара да изпитваме онова неприятно чувство, което наричаме самота. Тогава да не бъдеш сам става идея фикс - тя ни кара да си въобразяваме, че друго човешко същество може да направи така, че да се чувстваме стойностни, чудесни и цялостни.
"Неудобният" начин да бъдем сами се дължи на това, че всъщност не сме пораснали достатъчно - емоционално и духовно. И последното може да е факт, дори след 50-те. "Неудобният" начин не само добавя привкус на отчаяние към всеки друг страх и несигурност, който човек чувства, но и може да ви накара да действате така, че да си навредите (като например започвате и поддържате връзки с хора, които ви нараняват). Някои стигат дотам, че търсят комфорт от типа "мама и тати са до мен" в храната, алкохола, наркотиците, парите, славата и т.н. Други пък решават да живеят в тотално отрицание на любовта.
Като сте сами по "неудобния" начин, вие всъщност бягате от себе си, отнемате си възможността да преживеете любовта във всичките ѝ разнообразни проявления.
Ако искате да се научите да бъдете сами по достоен начин, първо трябва да осъзнаете, че нямате нужда от партньор, за да упражнявате способността си да давате и получавате любов. Просто трябва да имате желание да се отворите за възможностите за любов, които ви заобикалят отвсякъде - днес и сега. Тези възможности може да се предлагат от приятелите, семейството, доброжелателните колеги, усмихнати непознати и от приятно прекаранато време насаме със занимания, които обичате.
Да цените тези неща, да благодарите за тях с цялото си сърце (дори да правите списъци "Днес съм благодарен за...") - това ще ви направи щастлив човек. Така ще можете да видите живота си такъв, какъвто е - изпълнен с късмет и хубави възможности. Но няма да се сдобиете с това усещане, ако преувеличавате значението на участието в двойка и си казвате, че нищо от тези неща не струва, ако нямате партньор до себе си.
Наистина, важно е да "отглеждате" вашата способност свободно да показвате любов във всичките ви срещи и взаимоотношения. Така вие съзнателно правите избор да израснете и да станете онзи любящ човек, който другите могат да обичат по достоен начин.
Как това влияе на потенциалния ви избор на партньор за романтична връзка? Ако направите реалистично оценка на качествата, които вече имате и които ви правят любящ и лъчезарен човек, ще ви бъде по-лесно да разпознаете онези, които не могат и няма да ви обичат или няма да ви дават това, което искате. Очите ви ще са отворени за подобни "разминавания" още много рано в развитието на отношенията. Да сте наясно, че, макар даден човек да има "голям потенциал", той няма да отвори сърцето си, е от голяма полза. Това ще ви помогне да избегнете токсичните хора и болезнените и неудовлетворителни преживявания. И именно така ще ви е по-лесно и да запазите любовта, когато тя ви се усмихне под формата на чудесен партньор за цял живот.
Хубаво е да споделиш житейското си пътуване с някой специален човек, но пътуването ще е толкова приятно, колкото и човекът, с когото го споделяш. В края на краищата, нещата си зависят от вас. И от изборите, които правите!
