Алексей Бъчев
Здравейте, г-н Бъчев!
Имам всичко, а почти постоянно съм сърдита и намусена ...
ПОМООЩ!
Преди 20 г. бях дразнещо спокойна, сега съм само дразнеща, не, още и злобна, и зла, и дребна душица...
Чета Ваши статии, книгите на Ивинела, коментарите на феите в групата „Животът може да е чудо” във Фейсбук и... искам да съм като вас, а не мога, защото нямам фантазия, не мога да измислям да правя неща, които не съм правила. Да, крада някои идеи, но защо не ми идва отвътре, защо не мога да се забавлявам с проблемите си?! Сериозна съм като инфаркт!
Бях много послушно дете и все още съм, макар и вече жена, съпруга и майка. Аз съм един прекрасен изпълнител, но креативност - нулева. Изпълнявам си задълженията и толкова, нямам хобита, нямам интереси, думата, която най-добре ме описва е... скучна.
Помогнете ми да се справя със себе си!
Искам да усещам щастието си, искам всеки ден да ми е различен, искам да съм весела, позитивна, искам хората да се сещат за мен с усмивка и да им липсвам, не само, защото съм роднина, а защото им е приятно с мен... Искам да съм нормален човек...
* * *
Здравейте,
Вашето писмо много ме развесели. Всъщност, почти ви завиждам за проблема – предстои ви голяма забава за разрешаването му. Няма нищо по-весело от това егото да бъде разигравано. Както Ивинела бе написала в една от книгите си, цитирайки някой светец: „Дяволът, горделивият дух, най-много мрази да не бъде вземан на сериозно и да се шегуват с него”.
„Дяволът” за съвременния човек е неговото раздуто его, забележително силното му чувство за собствената му важност и значимост. Защо човек не може да се забавлява с проблемите си? Една от причините е, че когато човек е станал твърде важен, не може проблемите му да са маловажни. Те трябва да отговарят на положението му, така да се каже. Сериозна работа, с други думи.
След този безпощаден и искрен анализ вие обаче си отваряте всички врати, за да продължите напред. Като първа стъпка е чудесна отправна точка. Оттук нататък може да пробвате много неща. Първото, което ми хрумва е, когато усетите, че сте сърдита и намусена, да си се заяждате, както обикновено, но използвайки гласа на анимационен герой.
Опитайте се да „сдъвчете” някого с интонацията на патето Яки или Мики Маус, например. Не става, нали? Или използвайте техниката с нарочното объркване на думата. Една от участничките в групата „Животът може да е чудо” беше споделила за детенце, което в някаква проблематична ситуация вместо "Дръжте се прилично" казало "Дръжте се пчелично".
Всички започнали да се държат така, сякаш има пчели и проблемът неочаквано се решил. Така че и вие може, когато се усетите „дразнеща” да се преименувате на „празнеща” и вместо да се занимавате с дразнене, да се занимавате с празнене: някой шкаф, хладилника, чантата си...
Що се отнася до това, че нямате интереси и хобита, може би трябва да си потърсите. Обикновено се казва „намирам си хоби”. Може да си устроите лов за хобита, но като влезете в ролята на ловджийската хрътка. Направете си дълъг списък с възможни хобита: танци, рисуване, клякане на един крак, кърпене на чорапи... каквото ви хрумне, но вместо да „обмисляте” идеите, ги „обдушвайте”.
И ако в даден момент, докато обдушвате някоя идея, отвътре ви дойде да джафкате, може би сте открили „дивеча”. Казах ви, че може да се получи доста забавно... Но ако искате да бъдете „нормален” човек, както казвате, първо трябва да станете „ненормален”.
Тоест да се откажете от логиката на сериозния, важен и скучен човек и да смените непродуктивното „нормално” мислене с продуктивно „ненормално”. Само ако успеем да възстановим спонтанността и способността да играем, вълшебната нагласа към живота и света, можем да изпитваме радост, лекота и възторг в ежедневието.
Поздрави, Алексей
Още от Алексей:
Съпругът ми почина и много ми липсва
Как да стимулирам въображението си?
Как да превърнем чудото в ежедневие?
