Здравейте, Алексей.

Преди време имах проблем със забременяването, който се реши по един доста неблагоприятен начин. Откриха ми рак на гърдата и изоставих опитите за инвитро и за осиновяване. 

Имах лимфен възел под мишницата, който реших след година от появата му да отстраня. Излезе злокачествен, метастаза на липсващ първичен тумор? След около още една година обаче гърдата ми се поду ужасно и също лимфни възли по врата. Опитвах да се лекувам с хомеопатия, природни средства и положително мислене, но не успях.

Състоянието ми се влоши толкова, че дори ходенето ми беше трудно, дори можех да лежа само в една поза, въпрос на милиметри, изпитвах страшни боли. Отидох отново на лекар, въпреки че по принцип бях против химиотерапия, бях готова на всичко, само да помага. И в действителност след 10-тина дни от първата химиотерапия гърдата започна да спада. След втората също, но след нея нещата започнаха много бавно пак да се влошават.

Сега, след четвъртата химиотерапия, ми предстоят отново скенер и изследвания, но гърдата расте отново. Трябва да се смени схемата на лечение, казва докторът. Но мен ме е страх, че съм изтървала нещата и болестта ще ме убие.

Аз съм само на 37 години и страшно ми се живее!!! Имам прекрасен съпруг, обичам го с цялата си душа, имам добро семейство, майка, която се грижи за мен в този труден момент.

Не искам да изоставям всичко хубаво, което ми предстои! Какво сгреших и направих, та да понасям това страдание? Ако не съм отговорна аз за тази болест, то кой и защо? Защо първоначално ми повлия добре терапията, а сега всичко започва отначало? Колко е трудно да повярвам, че всичко ще бъде наред. Вярвам на лекарите, но те имат ограничени възможности. Ще се справим ли с тази толкова непредвидима болест? Съмнявам се и ме е страх.

Моля ви, Алексей, помогнете ми да повярвам в скорошното си излекуване. Впечатлена съм от начина ви на мислене, но когато страхът ме хване за гушката, не съм в състояние да мисля за чудото на живота и да го изживявам.

Струва ми и се, че природата си прави чистка и запазва само силните индивиди, а аз не съм от тях. Винаги съм се смятала за слабохарактерна. Ето например дори и в този момент не мога да откажа пушенето напълно. От друга страна имам чувството, че най-прекрасното в живота ми тепърва предстои. Явно чрез болестта започвам да виждам всичко хубаво, което съм пропуснала, а сега го виждам, но болестта ми го почерня. Пълна лудост!

Прочетох книгите на Ивинела и страшно ми харесаха, забавни са, но мога ли дори в такъв труден момент да виждам живота по този абсурден начин? Правилно ли е да се смея в болестта?

Ще съм безкрайно благодарна, ако ми помогнете в отварянето на очите за друга гледна точка в този нещастен момент! Искам да съм щастлива пък!

* * *

Здравейте,

Съжалявам да чуя, че преживявате такъв труден период. Мисля обаче, че да търсите кой е отговорен за ситуацията и защо това ви се случва, не е правилната посока. По-добре се фокусирайте не върху търсенето на причини и обяснения, а върху намирането на решения.

Защото в противен случай изпадате в позицията на рационално мислещия човек, който има способността да задава умни (но неадекватни на положението му) въпроси, а после се чуди какво да прави с отговорите... Книгите на Ивинела всъщност са много повече от забавни четива – те разкриват най-важното в подхода, който аз използвам в работата си. А именно че това, което линейното (сериозно, проблем ориентирано) мислене не може да случи, насилвайки се да го случи, нелинейното („несериозно”, ориентирано към решения) мислене може да случи спонтанно.

С други думи логиката на сериозника, която използва и съвременната медицина, се опитва да извлече решение от самия проблем и това, на практика, е истински абсурдното. То ограничава решението до един възможен, предварително „решен” резултат. Но, оказва се, както и вие сте установили, че решение всъщност няма.

Ние не живеем в линейна вселена, в която всички взаимовръзки са предварително ясни. Напротив – живеем в безкрай, който предлага безбройни варианти, при това спонтанни, които нашата логика дори не може да допусне. Абсурдното поведение не е самоцелно – неговата цел е да ни изведе от проблемната линейна логика в безпроблемната нелинейна нелогика, която позволява случването на безброй и всякакви решения.

„Абсурдните” действия помагат за промяна на нагласата и разчистват пътя за спонтанното, както казах, случване на нелинейните варианти. Когато отворим пространство за тези други, не-матрични, възможности, изведнъж „непредвидимата болест”, може да се окаже „непредвидимо здраве”.

Нормално е да ви е страх – това не е слабост и не определя характера ви. Може да преименувате страха си и да си повтаряте като мантра новото му име. Например от „много ме е страх да не съм болна и да не изгубя живота си”, на „много ме е страх, че ще ме нападнат метастази на непредвидимо здраве, ще живея 200 години и ще ме затворят в археологическия музей”.

Ако държите на терапия, пробвайте някоя нелинейна алтернатива – например табуреткотерапия. Може да си купите пластмасова табуретка от магазин за домашни потреби и всеки ден да си седите на нея, медитирайки върху въпроса: „А дали е правилно да се смея в болестта си?” 

Струва ми се обаче, че макар и да се съмнявате, интуитивно вече знаете отговора. Както и че правилният въпрос не е дали е „правилно”, а дали ще посмеете да се посмеете.

Може да ви бъде интересен примера на Норман Казънс, излекувал тежко заболяване с комедии – световно известен случай, разказан в книгата „Човекът, който разсмя смъртта”.

Поздрави, Алексей

Прочетете още от Алексей Бъчев в Edna.bg:

Думата, която най-добре ме описва, е... скучна

Мъжът ми е жалък комарджия

Съпругът ми почина и много ми липсва

Как да стимулирам въображението си?

Страдам от паническо разстройство

Постоянно повтарям едни и същи губещи модели