"Някой ми показа - и аз го открих сам"
Лу Уелч

Почти всяка мисъл в ума ни е посветена на миналото или бъдещето - страхът, тревогата, очакванията, съжаленията, вината, гневът, болката са породени от непрестанното движение на мисълта, прескачаща от случилото се в неизвестното.

Все по-често може да чуем или прочетем изречения и мисли, насочващи ни към живот тук и сега - "Единственият истински миг е настоящият", "Живей в настоящето", " Животът винаги е сега". Подобни сентенции са извлек от дълбинни знания и осъзнатост на изключителни личности, живели през времената, превърнали се в клишета, скрити в късметчето с утринното ни кафе. А клишето може да бъде зловредно. Не защото е недостоверно или измамно, напротив.

То може да ни придаде илюзорното усещане, че сме разбрали и следваме конкретен принцип. Прекомерното използване на даден афоризъм или фраза, ставайки обичайна несъзнателна част от речта, губи автентичното съдържание, криещо се отвъд думите, използвани за обяснението на определено състояние. Тогава клишето "X",  макар и вярно, става безполезно.

Нашата самоличност е резултат от миналото. Реакциите и поведението ни в момента са следствие от наслояване на хиляди предишни моменти, случки и преживявания. Съзнанието се превръща в хранилище на безброй натрупани реакции, спомени, знания, чувства и влияния. Ние, с нашите мисли, вярвания и постъпки, сме плод на собствената си история, която се опитваме да премодулираме и проектираме в бъдещето спрямо етикетите, оценките и имената, които сме поставили.

Колкото и да говорим или четем за настоящия момент (тук и сега), всъщност ние го приемаме като средство за постигане на някаква цел в бъдещето, която смятаме за много по-важна от случващото се сега. Възприемаме го като препятствие, изпълнено с нетърпение, неудовлетворение, напрежение по пътя към  набелязаната точка ("И това да премине и всичко ще си дойде на мястото").

Нерядко планираме промяна, но тя винаги започва от утре, от  другия месец, от новата година... Оставяме недоизказани мислите си и недовършени взаимоотношенията си, осланяйки се на идеята, че има време.  Уви, утре не е обещано на никой от нас и следващата минута не ни е гарантирана.

Да търсим отговори и оправдания в миналото, както да вложим надеждите и очакванията си в бъдещето в даден миг, ще ни отнеме възможността за съзнателен живот.

Действително "сега" е единственото "време", с което разполагаме. Но можем ли да си представим какво е настоящият миг? Да си представим, че в съзнанието ни не пребивава нито една мисъл, свързана с миналото или бъдещето, че умът не препуска нито минута напред или назад по линейното време, в което сме свикнали хронологично да подреждаме случилите се или предстоящи събитията в живота?

Би било невъзможно да осъзнаем настоящето, ако то е придобило само кух образ, настанил се единствено като интелектуална идея в ума, насадена там от многократното ѝ повторение.

Не е възможно да осъзнаем свободата, идваща в настоящето, чрез книги, сентенции или някоя статия, но можем да ги използваме като отправна точка, насочваща ни към трансформация на психиката и освобождаване на съзнанието. Като тригер, стартиращ личното ни пробуждане и копнеж за себепознание, търсейки импониращи ни методи и практики, водещи в тази посока.

Миналото, хубаво или лошо, е приключило, то е утвърден факт, непроменим и неповторим. А бъдещето идва при нас единствено като настояще.