Mнозина от сърце мразят думата "ласкателство". Дори самото споменаване, че това може да бъде изкуство, ги кара да тръпнат с отвращение.

И наистина, в нашата култура се смята, че нещо е или правилно, или грешно. Няма много пространство за всички възможни нюанси между черното и бялото.  При това положение разбирам защо думата "ласкателство" натиска грешния бутон у много хора. Наясно съм защо някои се гнусят - ласкателството се асоциира с това да правиш компромис със собствените си ценности и честността си.

Но дали да ласкаеш е винаги лошо? И трябва ли ласкателството винаги да бъде неискрено?

Зaмисляли ли сте се дали, ако ласкаете, ставате по-привлекателни и можете ли да прилагате това изкуство върху мъжете/ жените, които харесвате?

Лично аз смятам, че малко ласкателство въздейства на общуването по много по-приятен начин, отколкото 100-процентовата прямота. Нямам предвид онзи вид прекалени похвали, които целят да поставят другия в позиция да се чувства длъжен - те са евтини и сладникави (и често разкриват емоционално "нуждаеща" се личност, която търси одобрението на другите на всяка цена). Като оставим това настрана, една щипка ласкателство наистина помага да разчупим леда на първа среща или да се сближим с партньора си при по-сериозна връзка. 

Например, да започнете разговора с фраза като "Ти изглеждаш страхотно" е много по-добре, отколкото да стартирате със "Забравила си да се гримираш тази сутрин!" Като подсилвате самочувствието на другия, не само му повдигате настроението, но и правите онова мило допълнително усилие да му покажете, че ви пука как се чувства той/ тя. Да вземем горния пример, в който очевидно правите комплимент на жена. Тя може да отговори: "Днес нямах време да се гримирам", на което вие можете да отвърнете: "И така изглеждаш добре". Но ако кажете: "Въобще не можах да позная, че си без грим" или "Изглеждаш все едно си гримирана", тогава вече сте преминали чертата и сипете прекомерни, неискрени похвали. 

Ако искате да изглеждате чудесни в очите на партньора си, ласкателството (и към другите, не само към него) върши много, много добра работа. Да кажем, вие сте "най-атрактивната" жена в офиса, където работите или пък на партито, където сте попаднали. Да стиснете ръката на момчето за всичко, да се усмихнете на чистачката, да кажете "здрасти" на срамежливия мъж с големите очила, който седи сам - това прави деня хубав за тези хора (те ще говорят за вас цяла седмица).

Така вие ги придвижвате емоционално от това да се чувстват "никой" в очите на обществото до това да бъдат ”някой" пред присъстващите (и в собствените им очи). Само с един малък жест показвате на другия, че ви пука как се чувства той. Споменах ли, че така винаги ще си останете "най-атрактивната". 

Дотук казаното обаче, не означава, че ви "позволявам" да прилагате ласкателството, за да манипулирате нечии съмнения в себе си или да използвате чувството за малоценност срещу хората. Ако впрягате ласкателството за лична облага, това си има доста неприятни последици, тип "бумеранг". Не е добре да сипете ласкателства с цел да постигате винаги своето - ако го правите, ще започнете да се чувствате празни отвътре, фалшиви, самотни и депресирани. Никога няма да сте способни да общувате истински и дълбоко с другите, когато манипулирате чувствата им. 

Освен това, трябва да имате предвид, че ласкателството работи при 95% от хората. Да разпознавате ситуациите, в които ласкателството е подходящо, е тънкостта на изкуството, за което говорим.