Здравей, Алексей,

Съвсем наскоро научих за теб и за книгата "Животът може да е чудо". Прочетох откъс от нея и мога да кажа, че тази книга успя да ми вдъхне надежда и да ме накара да мисля по-позитивно. Конкретния въпрос, по който ти пиша, е един мой проблем, който се отключи през последната година. След земетресението през май тази година се появи ужасен страх у мен. Страх ме е да седя сама вкъщи, нощем се будя от кучешки лай и веднага решавам, че предстои земетръс. Започнах да чета изключително много за разломи, за земетресения и да си измислям мои си тълкувания.Обземат ме всякакви апокалиптични мисли и всичките свършват с това, че няма да имам възможност да изживея живота си. Напоследък с много нашумялата тема за края на света нещата се задълбочават. Проблемът е, че дори и моментно да се успокоя отново излиза някоя статия за предстоящия край на света и се започва на ново... четене на още 1000 статии и тълкувания, каквито си искам. Осъзнавам, че това ми пречи и ако не се преборя с него, ще ми пречи и занапред.

Използвах една от техниките описани в книгата "Животът може да е чудо", за да се справя с проблема с кучетата през нощта. Когато се събудя и се заслушам си представям, че галя кучето, за да се успокои и като че ли това ми помага да заспя отново. Моля те за съвет как да се справя с проблема и да се отърся от този страх и негативизъм.

Благодаря!

Здравей,
Радвам се, че чрез книгата "Животът може да е чудо" много хора успяват да формират нагласата за промяна и поемат отговорност да потърсят нужните ресурси.

Веднага обаче искам да обърна внимание на нещо, което и аз самият скоро дефинирах за себе си. Става въпрос за един израз, използван конкретно тук, в писмото, но също превърнал се в популярен израз-клише за много хора, за съжаление с малко смисъл и приложение.

"Да мисля позитивно" се оказва много модерно занимание, което обаче не води до големи резултати – виждам и при вас е така, въпреки старанията ви и може би дори мъчението да го правите. В книгата е пояснено много добре защо се получава така – може да си го препрочетете.

Към него аз бих искал да добавя само още нещо: вместо да се напъваме да мислим позитивно, нека просто да бъдем положителни. Каква е разликата? Първо, "позитивно" в нашата култура не значи нищо – то е понятие от западния езиков модел, внесен в употреба директно в нашия език, без да бъде смислово напълнен.

Така се е получил един кух термин, без съдържание. За разлика от него, думата "положителен" освен че е наша, е също така етимологично и прагматично съдържателна: тя изразява идеята, че трябва нещо да бъде положено, за да има резултат. Да осъзнаем, че имаме проблем е важно, но лесно. Да знаем какво искаме да положим на мястото на този проблем, е нещото, в което повечето хора се препъват. "Не знам" е често-даван отговор, но той може да бъде кратка междинна спирка, наистина само кратка.

Може да изглежда, че тези приказки нямат общо с твоята ситуация. Те обаче се отнасят в голяма степен за нея. Ти казваш, че няма да имаш възможност да изживееш живота си, заради страховете, че светът ще свърши. А какво означава за теб да живееш живота си? Как би го живяла без страха? Как би го живяла, ако беше вечен?

За съжаление, аз не мога да ви успокоя, драги читатели, че утре земният живот няма да свърши за някого от нас. За мен, например. Затова аз предпочитам да го живея в момента и по отношение на безкрая, а не след 8 март, 3 юли, 7 ноември и други дати, толкова рискови за мен, колкото и 21 декември.

Има Edna история, която много харесвам - за човек, който минавал през някакъв град и се озовал в гробището му. Зачел се в надгробните плочи и нещо му направило силно впечатление: на една пишело, че там почива някой, живял 3 години, на друга – някой, живял 2 години, на трета – някой, живял 4 години... все твърде кратко, ако сравним със статистиките на съвременното общество за растящата средна продължителност на живота.

Човекът се разридал с глас, защото бил покъртен до дъното на душата си от трагедията на този град, загубил толкова много деца... Един друг човек минавал наблизо, чул риданията и отишъл да види какво става. Видял той героя на тази история и го запитал какво се е случило, та плаче така горчиво. Другият му отговорил, че му станало много мъчно да види толкова детски гробове. Тогава новодошлият се усмихнал и му казал да се успокои.

Това не били гробове на деца, а предимно на хора на преклонна възраст. Риданията на плачещия секнали и той с недоумение попитал защо тогава е написано на гробовете, че тези хора са живели толкова кратко. Тогава другият му обяснил, че жителите на неговия град си водят дневници, в които записват моментите, в които са се чувствали истински щастливи и колко е продължило усещането им за това, че живеят пълноценно. Когато някой човек от града умирал, близките вземали дневника му и сумирали тези моменти. Така те получавали времето, през което човекът е живял наистина...! Това за тях била реалната статистика за живота.

Потърси начин да се съсредоточиш върху живеенето, върху нещата, които са жизнеутвърждаващи. Повечето хора смятат, че решението е просто липсата на проблема. Това обаче е също част от негативистичната традиция.

Решението е това, което избираш да положиш на мястото на проблема и това решение няма как да дойде от проблематичното мислене. Затова е важно да правим неща, които да ни вадят от него, дори и да изглеждат незначителни, в сравнение с мащабите на проблема ни.

Както дребните камъчета могат да обърнат колата, така и дребните трамплинчета могат да ни изстрелят в космоса. Така че – създавай си такива трамплинчета! Например, може да си избереш една (минала) безопасна дата и да си я сложиш на календара – какво пречи всеки ден за теб да е 5 май, ако това те кара да се чувстваш добре?

Също, може да си мушнеш едно дистанционно в джоба. Избери на кой бутон е каналът на твоя живот тук и сега и когато усетиш, че си на друг "филм", просто натисни твоето бутончe 
Ако не успяваш да се справиш сама, заповядай след Нова година на курс или се свържи за лична консултация.

Сърдечни поздрави и благодарности за доверието на всички, които ми пишат и четат статиите ми!
Весели празници, мили хора! И не забравяйте: животът може да е чудо!

* Въпроси към Алексей можете да задавате на edna@netinfocompany.bg. Анонимността ви е гарантирана.