"Добрите книги винаги казват истината, дори и в тях да се говори за неща, които не са се случвали и никога няма да се случат". Това е една от забележителните мисли на полския фантаст Станислав Лем, който вчера щеше да навърши 90 години.

Независимо от това, че фантастиката не се смята за типично женска литература, много от нас са прелиствали страниците на книгите му, оставяйки се в обятията на световете, които той майсторски рисува с думи.

Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 г. в Лвов, днешна Украйна. По това време градът е в границите на Полша. Бидейки от еврейски произход, той става свидетел на жестокостите по време на Втората световна война и Холокоста.

Литературният дебют на Лем е повестта "Човекът от Марс", публикувана в полското издание "Nowy Świat Przygód" още през 1946 г. Като самостоятелна книга произведението е издадено чак през 1994 г. Това е първият му опит в научно-фантастичния жанр, но той не питае особена гордост спрямо повестта. Той определя повестта като "крайно наивна и слаба творба".

Слаба или не "Човекът от Марс" показва една особена линия, характерна за цялостното творчество на полския писател - невъзможността за разбирателство между отделните цивилизации във Вселената.

В свое интервю за седмичното приложение на испанското издание El Mundo (март, 2004 г.), Лем споделя, че не вярва в разбирателството между отделните цивилизации, като сравнява тези отношения с политическите процеси в нашия свят: "Погледнете политиката - ислямският екстремизъм срещу западния свят, Европа срещу Америка... Американците в Ирак, като деца в пустинята. За какво взаимно разбирателство става дума? Светът днес е прекалено жесток."

Започва да пише първия си роман през 1948 г., за който може да се каже, че е единствената му творба, в която не присъстват фантастични елементи. "Болница на преображението" описва събития от това време, показвайки усилията на група полски лекари да спасят своите душевноболни пациенти от окупаторите. По-късно изоставя реалистичния жанр и се насочва изцяло към научната фантастика.

Една от най-забележителните книги на Лем е романът "Соларис". По-късно книгата става основа на два игрални филма. Руският филм излиза през 1972 г. Негов режисьор е руснакът Андрей Тарковски.

Още по време на снимките двамата имат редица несъгласия по отношение на посланието на филма. Според Тарковски филмът трябва да е насочен към вътрешния свят на учените, намиращи се в орбиталната станция на Соларис, въпреки че в книгата се обръща внимание на конфликта между мястото на човека в заобикалящия го свят и човешката природа във вселената.

Лем споделя, че Тарковски е искал да покаже космоса като едно противно място, а Земята като най-прекрасното кътче във вселената, докато в книгата авторът показва обратното.
Въпреки конфликтите и неудовлетвореността на автора, филмът има огромен успех.

Втората екранизация на романа е дело на американския режисьор Стивън Содърбърг. Той поверява ролята на главния герой на актьора Джордж Клуни. Филмът излиза през 2002 г.

За най-голямо съжаление и на двамата режисьори обаче Лем не остава доволен от нито от едната, нито от другата екранизация.
Лем смята, че "всеки режисьор е като кон, който упорито тегли колата в своята посока. И това, което прави накрая, е чиста проба недоразумение."

Въпреки че е определян като един от най-добрите фантасти, полският фантаст не питае особена любов към този жанр и в края на живота си се опитва да се дистанцира от него.

Още през 1973 г. той е приет за почетен член на Американското общество на научните фантасти (SFWA), но три години по-късно членството му е отнето заради острата критика спрямо жанра в статията му "Злочестата фантастика " (1976 г.).

В едно свое интервю за иранския ежедневник "Shargh" споделя виждането си за научната фантастика:
"Отказах се да чета научна фантастика като цяло, защото бях неспособен да я възприема , най-вече защото в творбите от този жанр липсват всякакви когнитивни стойности. Авторите не се интересуват от тях, тъй като искат само да продадат романите си. Бях глупак да обяснявам и да пиша по тази тема, най-вече в Америка, за което бях и позорно заплют."

Романът "Фиаско", който излиза през 1987 г. поставя точката на литературната кариера на полския фантаст. След неговото издаване, Лем изоставя художествения жанр и се насочва към философията. Причината за това е загубата на интереса му към фантастиката в полза на действителността през 90-те години на ХХ век.

На 27 март 2006 г. Лем умира в дома си в Краков, след тежко боледуване, но оставя след себе си творби като "Соларис" (1961), "Еден" (1959), "Непобедимият" (1964), "Завръщане от звездите" (1961), които и за в бъдеще ще вълнуват съзнанието на читателите, независимо от техните възраст и пол.