“Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо” – Алберт Айнщайн
Това е мотото на една книга, която привлече вниманието на много четящи хора в България и не само заради жизнерадостните цветове на корицата си.
Заедно с лятото на 2011 г., дебютният роман на Ивинела Самуилова внесе един необичаен оптимистично свеж полъх в родната литература, като предложи четиво с оригинални идеи, поднесени интелигентно и духовито за хората, които обичат да се спират пред полиците с надпис "себепознание”.
Така че, ако сте човек, който не се задоволява с общоприетото описание на действителността, който не се взема твърде на сериозно, който иска да изследва собствените си възможности, който упорства да живее с душата си, тази книга е за вас.
"Животът може да е чудо” е интересно явление на българския книжен пазар. Тази книга за първи път предлага психология за ежедневна употреба, поднесена в роман, написан от български автор, на ниво, което не отстъпва на много чужди бестселъри в същия жанр.
Това е книга, която затрогва с искреността си, която прелива от жизненост и за която читателите твърдят, че действа като терапия – повдига духа, оправя настроението и вдъхновява да погледнем на живота като на чудно приключение.
През 2008 г. Ивинела Самуилова се запознава с Алексей Бъчев - по това време психолог в Министерство на отбраната. Тя е изключително заинтригувана от личността му и от начина, по който работи с хората, потърсили помощта му и започва да записва това, което той прави. В края на 2009 г. Ивинела написва “Животът може да е чудо”, убеждавайки Алексей да запази истинското му име в романа си, защото иска повече хора да имат шанс да се запознаят с неговия подход към реалността.
Разказана по автентичен, затрогващ и личен начин, историята на главната героиня Ади показва живота на голяма част от хората днес – живот, зациклил в социумните рамки, определящи вместо нас кое е “възможно и невъзможно”, “реално и нереално”, “постижимо и непостижимо”, “приемливо и неприемливо”.
Ади от малка безрезервно вярва, че животът й ще е необикновен. Постепенно, обаче, зацикля в рутината на ежедневието и губи връзка със себе си. Тя осъзнава, че повлечена от своите страхове, вярвания и (пред)убеждения, е подменила истинската си самоличност.
Ади вярва, че само ако открие Призванието си, ще успее да осмисли съществуването си и да възстанови отново целостта на разпиляната си (в различни роли) личност. Тогава среща по-особения психолог Алексей, който й помага да погледне на себе си и на живота си под различен ъгъл.
Необикновените уроци на Алексей, започнали с мъничко парче синьо сирене и огромна вилица, разкриват практически как можем да спрем хипнотичното следване на заучени модели в ежедневието си и да възстановим изначалната си връзка със света. Само така е възможно да превърнем обикновения си живот в необикновено преживяване.
Първият тираж на романа е изчерпан за броени месеци. Поради интереса към темата, авторката решава да продължи историята, но този път от диаметрално противоположна гледна точка. Новият роман, който ще бъде със същото мото, както първия, този път е по другата половина от мисълта на Айнщайн и търси отговори на въпроса защо, когато можем да живеем живота си като чудо, избираме да бъдем нещастни.
Писателката уверява, че не е изневерила на стила си и че отново задължително условие за четенето на романа й е чувството за хумор.
