За да отвориш сърцето си към света и красивото понякога се нуждаеш само от един светъл лъч.

Точно това се случи с мен и всички присъстващи на едно поетично бягство от реалността, което се състоя на 13 юни в Галерия - Музей "Класика".

В неповторимата атмосфера, сред творби на известни български майстори, под акомпанимента на класическа музика, изпълнявана на живо от ученичките от музикалното училище Любов и Ана-Мария Лазарови.

Всички ние бяхме гости и свидетели да една литературна магия - премиерата на третата книга от Лили Чолакова. 

Всеизвестен е фактът, че поетичната душа е крехка. Поетичната душа чувства, вълнува се и усеща света по различен от нас начин.

Тя носи в себе си полъха на  синьо лято, люлакова пролет, пъстра есен и вкус на страшна зима. Това е душа, която умее да облича в думи дори чувствата, които не могат да се опишат.

В трепетно очакване, вълнение и порив от емоции талантливата авторка очакваше своите почитатели в късния следобед, приятели и верни партньори, за да преживеем заедно този магичен момент.

Истинското майсторство и професионализъм прозират под скромната същност на една голяма и необятна душа, истинска майсторка на лириката, която ни направи част от най-интимните си мечти, чувства, емоции и преживявания.

В знак на искрено уважение и почит Лили Чолакова откри своята премиера на "Слънце за утре" с авторско произведение посветено на великия Евтим Евтимов.

Като истински творец, държащ да представи по-най добрия начин своята лирика тя рецитираше стих след стих. 

Лили Чолакова открехна вратата на своята душевност, като разкри лични истории, които са провокирали, вдъхновили или докоснали.

Всеки сам за себе си преживяваше творбите й, а ръцете ни не спираха да ръкопляскат на всеки следващ стих. Имаше много усмивки и радостни емоции, но не мога да не отбележа един момент, който до болка трогна цялата аудитория.

Вече бяхме напълно потопени в лиричния свят на авторката изграден с вкус и неподражаем усет, когато тя реши да поздрави своята прекрасна дъщеря /Ели Чолакова-Манова/ по случай наскоро отминалия й рожден ден с едно произведение, написано специално за нея.

Ще си позволя да споделя с вас тази творба, защото с нея тя успя да отключи в нас нещо неподозирано, а сълзите на присъстващите бяха повече от показателни, че е успяла да докосне и най-тънките струни на нашата душевност.

Девет лета ти затулвах небето.
Глупава, спирах дъха ти в сърцето...

Есени девет - слънце-дъждовни,
липсваха твойте ръчички гальовни...

Зимите девет с преспи засипвах
твоето ,,Мамо!'' - гласът ти пресипна...

Пролети девет цветно набъбваха.
Аз доузрявах за твоето сбъдване...

Девет години луните мълчаха.
Скрили те бяха под своята стряха.

Девет години от юни на юни
спяха слънцата зад пясъчни дюни.

После се сляха в молитва ръцете
и ето те теб - да усмихнеш небето.

Това e сбъднатата молитва на една майка, откровението на една жена и незабравим момент за гостите на премиерата.

За тези, които желаят да се докоснат до поетичната книгата, биха могли да го направят като се свържат лично с нея чрез на страницата й във Фейсбук  с личен автограф и послание.

За да придобие своя завършен вид отговорна задача имаше и редакторката Камелия Кондова, а Огнян Кузманов е художник на корицата.

Това литературно бижу ни вдъхва сила, енергия и кураж, че въпреки всички трудности на съдбата, си заслужава да бъдеш достоен човек, който не спира да вярва, че винаги ще има "Слънце за утре".

Автор: Михаела Маркова

Още ревюта на някои от най-увлекателните книги може да откриете ТУК!