На книжния пазар е новата книга "Вихра и водка" на певицата и писателка Светла Иванова. Третата й книга след "Забранено до 18" и "Светът в краката й" ни разкрива края на историята с главна героиня Вихра Станишева - известна художничка, попаднала или пропаднала в собствения си вихър.
Книга за успеха, цената му, любовта, алкохола, жертвите, без които не може. За кариерата по "онзи начин", изкуството, позволените и забранените неща. За нещата от живота, премеждията на една объркана хубава жена, на едно пораснало момиче.
Или просто – книга за една от нас.
Поради големия интерес към втората част от трилогията, издателство "Сиела" пуска и нов тираж на "Светът в краката й".
Самата Светла Иванова казва за книгата си следното:
Новата ми книга е пак за вихъра, който е завъртял героинята ми Вихра, но в друг период от живота й. Когато един роман е като реален и автентичен, ти се иска да продължи. Романът трябва да поддържа у нас илюзията, че това е наистина действителен живот, макар да знаем, че е художествена литература. И когато ме питат аз ли съм Вихра, естествено хора, които не ме познават, се радвам, че съм изградила един художествен образ, който изглежда по-истински и реален дори от истинския свят.
Защото когато човекът, който пише, е в състояние да ни убеди в неща, които е виждал само във въображението си, значи е постигнал целта си. Това е силата на автора – да убеждава.
Трилогия не се пише лесно. Нищо, че е на части. Това си е един дълъг роман. Защото колкото по-дълга е историята, толкова по-трудно е за пишещия да планира подробностите и да се придържа към основната сюжетна линия на историята.
Вихра. Не случайно се спрях на това име. Мислих го от всяка гледна точка, така както човек измисля име за децата си. Казват, че имената определят характера на притежателите им. Аз мисля, че поне влияят върху възприятието на другите хора. Някои дори си сменят името, ако не го почувстват достатъчно "близко". Е, героинята ми няма този шанс.
Човек не може да преразкаже книгата си в няколко изречения. Иначе защо ще му е да напише 6-700 страници. Но ще ви издам, че разказът ми е за жена, която е готова да загърби миналото си и да започне нов живот. Затова не става дума за лесен живот. А когато животът ни е труден, много от нас опират до най-големия антидепресант – алкохола. Вихра си мисли, че чрез него се спасява от всичко друго. Или търси оправдание за постъпките си. Иначе казано, разказвам за ролята на алкохола в живота на една жена.
За любовите, разочарованията, успеха, жертвите, самоизмамите, опита й пред замъглената картинка на вечно опиянените й очи. Не случайно заглавието на третата книга звучи като поръчка "Вихра и водка". Накрая имах усещането, че Вихра стана като допълнение към водката или обратно. Така добре звучи "вихра и водка" като "салата и ракия".
Отначало исках да я направя пълна моя противоположност. Умишлено избягвах каквато и да е била прилика. Това е по-трудният вариант да изградиш един образ, защото работиш изцяло с въображението си и истории и случки, които си чул от различни места. Поставяла съм я на моменти в ситуации, в които аз съм била – например да остава без пари, за да я видя с нейния характер как ще се оправи. Е, тя все намираше пиене като една типична алкохоличка. Или то я намираше.
През цялото време докато пишех, се опитвах да виждам света през очите на героинята си.
Отначало, с първата книга мислех, че съм изградила изцяло отрицателен образ, но после толкова мои познати, дори и мъже дори се откриха във Вихра, че реших да оставя на хората да я определят. За мен Вихра е събирателен образ, главна героиня в живи истории, преразказани от мен.
Накрая ще ви кажа - прочетете я. Сигурна съм, че на някоя страница ще се намерите.
