За някои произведения има определени валенции в културния живот на един народ, които стоят празни и не могат да бъдат запълнени от нищо друго, единствено от тези творби. Такава празна валенция бе попълнена през 2004 г. с превода на ,"Одисей" от Джеймс Джойс, през 2005 г. - с превода на ,"Нибелунгите".
Наскоро на българския книжен пазар излезе друго произведение-епоха, което трябва да запълни друга празна валенция - преводът от оригинал на ,"Шах-наме" - грандиозния епос на Персия от XI век, наричан ,"Илиадата на Изтока" и написан от великия поет Абулгасем Фердоуси.
Преводът е дело на корифея на иранистиката в България д-р Иво Панов и на неговия млад колега Алиреза Пурмохаммад, а ИК "Емас" отпечата и лансира изданието на българския книжен пазар.
Книгата е илюстрирана със средновековни миниатюри в три полиграфически варианта: луксозен, суперлуксозен и библиофилски, елегантно облечен в телешки бокс.
Но ето какво казват преводачите, най-добрите познавачи на текста, за произведението и за своя труд:
Какъв е поводът и каква е причината да се пристъпи към този нов превод на персийската "Книга на царете" на български език? Поводите са няколко: обявената от ЮНЕСКО 2011 за година на персийския класик Абулгасем Туси (ок. 940-1020/30), наречен от съвременниците си Фердоуси (Райски), а от следващите поколения - персийския Омир, и свързаните с това чествания на четирите континента; сто и петнадесетгодишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Иран; даването на името на персийския творец на кабинета по Иранистика в СУ “Св.Климент Охридски”; заплануваното издигане на паметник на поета пред сградата на Центъра за източни езици и култури, където българските студенти изучават езика на класика и четат неговата творба.
Причината за залавянето с отговорното начинание е очевидна. Да се представи по достоен начин на читателската ни аудитория произведение, създадено преди повече от хиляда години, сочено и до днес за висок образец на епическия жанр в световната литература.
С какво се различава новият превод от досега съществуващия? Най-вече с това, че е направен не чрез трети език, а непосредствено от оригиналните персийски текстове, придружен с подробни бележки, коментари и речник на личните имена и топоними.
Обемът на "Книга за царете" в някои от персийските издания достига 120 000 стиха, т.е. тя е десет пъти по-обемиста от "Илиадата" и "Одисеята" на Омир, взети заедно. Писана е в продължение на тридесет години. Да се преведе подобен обем, дори в рамките на едно-две десетилетия, е практически невъзможно.
"Песен за Ростам и Сохраб" е централна творба в “Шах-наме”. Около нея се движи целият сюжет, в нея е скрито разковничето на много от повдигнатите в поемата морално-етически проблеми. Не е случаен фактът, че това епическо платно по своя драматизъм, художествени достойнства и философска дълбочина е сравнявано с древногръцките трагедии.
По-голямата част от миниатюрите в изданието са взети от ръкописа, известен като "Шах-наме на шах Тахмасп". Ореолът, обвиващ този препис е достатъчно красноречив за неговата стойност. Поръчан е за изпълнение от шах Тахмасп Сефевид (1524-76) на трима от най-известните на времето художници-калиграфи Султан Мохаммад, Мир Мосаввар и Дуст Мохаммад.
След завършването му книгата съдържа 258 великолепни миниатюри. При Гаджарската династия (1796-1925) преписът загадъчно изчезва от царската съкровищница, за да се окаже през 1903г. в колекцията на милиардера Едмонд Ротшилд.
През 1959г. оригиналът отново попада в чужди ръце и се озовава в сбирката на екстравагантния американски колекционер Артур Хоутън. След смъртта му през 1992г. наследниците му разпродават събраните от него произведения на изкуството. "Шах-наме" заедно със 118 миниатюри (останалите явно са продадени на частни аукциони поотделно) и 500 страници текст е предложена на ръководството на Иран за скромната сума от... 20 млн. щатски долара. Висшият съвет на страната, сред експертен анализ на текста и миниатюрите, прави необходимото и връща книгата в Иран.
И още един показателен щрих към “Книгата на царете”. На калиграфите, преписвали епопеята, за едно единствено двустишие от "Шах-наме" се е заплащало по един туман. А с него навремето е могло да се купят 2400 (две хиляди и четиристотин) килограма пшеница!
На тазгодишното издание на Софийския международен панаир на книгата престижната награда "Бронзов лъв" бе връчена на издателство "Емас" именно заради прекрасното издание на български език на "Шах-наме".
"Бронзов лъв" е българска награда за цялостен принос на книга или поредица от книги с оригинален замисъл или с приносен характер за българската култура, които се отличават с висока стойност на текста като съдържание и стил, принос към образованието и науката, добър превод, оригинален дизайн и илюстрации и добро полиграфско изпълнение.
Тя се присъжда ежегодно от Асоциация "Българска книга". Номинациите за Голямата награда "Бронзов лъв" се оценяват от експертно жури, състоящо се главно от журналисти, отразяващи книжния сектор, както литератори и др. За първи път наградата е била присъдена през 1996 г.
