Тази книга не е замислена да дава отговори, а да помага на всеки, който я държи в ръцете си, да започне свое пътуване навътре и да потърси и открие своите собствени вътрешни съкровища. Тези, които никой друг не може да ни даде и да ни отнеме. Това е познание не толкова чрез четене, колкото чрез преживяване.

Затова идеята е тази книга да работи като своеобразен камертон, който да помага на всеки да открие своята собствена нужна честота, своя тон за уникалната си песен, който никой друг не знае и не може да изпее. Винаги онзи, който задава въпроса, носи в себе си отговора или пътя към него. Всеки от нас държи ключа за своята собствена врата.

Заглавието на книгата се състои от две привидно противоречащи си изречения, които са свързани с вътрешна логика. Първото – “Попитай сам себе си” отразява разбирането, че всеки е своят най-добър съветник и целител.

Този принцип е онагледен от картата на гърба на книгата – Отшелникът. Той ни учи да си бъдем верни, да разчитаме на себе си, да следваме своя, а не чужд път, свои страсти, а не чужди пристрастия. Да светим със собствена светлина – защото когато бъдем себе си, сме най-полезни и на другите. В противен случай си изневеряваме – а тогава не можем да бъдем верни на никой друг и въпреки старанията си, сме в тежест на околните.

Както пише К. С. Луис в своята страхотна книга “Писмата на душевадеца”:  “Тя е от онези жени, които живеят заради другите. И винаги можеш да познаеш другите по измъчения им вид”. Отшелникът ни учи да живеем със и за себе си, без да бъдем егоисти. И да оставим другите да живеят така, както ги учи душата им.

Втората част на заглавието е мисъл на Учителя Петър Дънов – “Ще го бъде тъй, както аз не зная”. Не можем да склещим себе си и живота си в определени, макар и желани, рамки, в свои минали, настоящи и бъдещи представи и очаквания. Нашата истинска същност надхвърля всички наши временни прояви, страсти и пристрастия – и затова е добре да си позволим непрекъснато да се изненадваме от себе си и от живота си. Защото всичко, което ни се случва, е за наше добро.

Привидното противоречие в заглавието отразява противоречивата същност на всички нас – ние сме безсмъртни души във временно тяло, “живеем във времето, но сме предназначени за вечността”.

Затова отново на корицата, на вътрешна страница, е картата Умереност. Тя ни учи да съчетаваме привидно несъчетаеми неща. “За да няма раздор в тялото и всичките му части да се грижат една за друга.” (І Кор.12:25)  Умереността ни учи на истинен диалог и обмен, на умението да изцеляваме себе си и другите чрез благо приемане на различията. Помага ни да бъдем в хармоничен обмен със самите себе си, с вътрешния си водач – онази част от нас, която знае пътя и призванието ни.  И с другите. Защото всички ние сме свързани с невидими нишки един с друг. И има едно общо благо. “За да спечели един, не трябва да загуби друг” (Курс на чудесата).

В древна Гърция, пред храма на Аполон в Делфи, имало два надписа – “Познай себе си”, и “Нищо излишно”. Това добре познато, но позабравено правило – да няма излишности в живота ни – е нужно и полезно навсякъде.

Така можем да се освободим от превзетостта – пре-взет, свръх-взет. И да осветлим и изцелим недостатъците си. Защото недостатъкът е недостиг на нещо. И между въпросите “Какво ти има?” и “Какво ти липсва?” е отговорът как да възстановим изгубеното си равновесие, как да възстановим хармонията – първо в себе си, а така и в света наоколо. Как да намерим златната среда, точната доза, която прави лекарството. Как да съдействаме – не да противодействаме.

И най-важното - не да се борим с тъмнината, а да увеличаваме светлината.

Илиана Смилянова е авторът на Таро рубриката в сайта Edna.bg.