Когато затворих книгата „Още един ден“ на Фабио Воло, въздъхнах щастливо усмихната.

Ей така, както правят момичетата във филмите, когато приятелка им разкаже за нещо романтично.

Точно това прави и Фабио Воло – разказва като на приятел своята невероятна романтична история с едно непознато момиче, с която пътува всеки ден до работа в трамвая.

След няколко глави, в които Джакомо (главният герой) полека лека изгражда нежен образ в главата си на тази мила непозната, чудото става и двамата се запознават.

Притеснение, вълнение, внезапно заминаване и няколкомесечни терзания.

Неговите, не нейните. Той е в основната на целия роман и за всеобщо удоволствие е чувствителен, но не лигав мъж, с цялото разнообразие от емоции, случки и желания, които един мъж притежава.

Непознатата от трамвая успява да влезе под кожата на Джакомо и той взима изненадващо решение – да я потърси.

И така започва една шеметна, почти нереалистична, но много вероятна история между двама вече зрели и преживели няколко раздели хора, които искат да се радват на това, което им се случва без последващите утежнения. 

Двамата ще започнат странна любовна игра с краен срок, която ще им помогнат да изживеят всеки миг пълноценно, да открият нова вселена от емоции и да прекрачат онази невидима граница, след която "аз и ти" става "ние". 

И както рядко се случва, тази книга би се харесала и на мъжете, и на жените, защото е написана забавно, леко и спонтанно, като приятелски разговор – без значение дали на по бира или по на чаша мартини.

Издава Колибри.