На нощното й шкафче откриваме целия свят. Би се срещнала с Левски, но запази само за себе си какво ще го попита. Щастлива е, че и нейният 5-годишен син Константин е запленен от четенето. Смята, че българските писатели е крайно време да започнат да скачат според световната летва, без да се дразнят да бъдат комерсиални. Разкрасява се с добри емоции и не би писала история по поръчка, независимо срещу каква сума.

Людмила Филипова е родена през 1977 г. в София. По образование е икономист и е работила в различни компании. Същевременно натрупва богат журналистически опит в редица телевизии и печатни медии. Участвала е в няколко детски филма, сред които са: "Куче в чекмедже" (1982 г.), "Денят не си личи по заранта" (1984 г.), "Търси се съпруг за мама" (1985 г.). През 2006 г. прави своя литературен дебют с романа "Анатомия на илюзиите", а оттогава е издала седем книги, които бързо се превръщат в бестселъри.

През 2008 г. е номинирана за втория кръг на европейския конкурс "Prix du Livre Europeen", а в началото на 2009 г. е номинирана и за полуфинала на американската литературна награда "Hidden River". Същата година завършва и програма по творческо писане в Оксфордския университет. Има договори за издаването на своите романи в Русия, Италия и Турция.

През октомври 2011 г. екип на британската телевизия "WAG TV" пристига в България, за да заснеме документален филм за "Нешънъл джиографик" ("National Geographic"), базиран на сюжет и факти от романа на Людмила Филипова "Мастиленият лабиринт". Внучка е на министър-председателя на България от 1981 г. до 1986 г. Гриша Филипов.

- Новият ви роман се казва "Печатна грешка". А вие какви грешки се стараете да не допускате в живота си?
- Да не правя на другите онова, което не искам те на мен да сторят. Старая се да не се взимам много насериозно и да не се вживявам в ролята на център на света. "Печатна грешка" е сатирична и забавна книга, но през смешното, абсурда и иронията разглежда изключително важни, наболели проблеми на съвремието ни, българина и човека.

- В кой образ от книга бихте се превъплътили и защо?
- Много са любимите ми герои – като почнеш от бактериите, та чак до Господ. И всеки си има плюсовете да бъде себе си. В сатиричното филмче и трейлър към книгата аз се въплъщавам в репортерката Мая. Малко по-трудно бих влязла в кожата на мъж, куче, топ юрист от сатурновите пръстени, да не говорим за чувствителна, но леко депресивна тоалетна, сюрия морски свинчета, мушкатото – бог, Аполон, роботът телохранител или Вселенски президент. От историята излиза, че най-лесно се живее в ролята на Господ, песента на Валя Балканска, българския премиер и марсианските бактерии. А най-трудно би било в кожата на Йода и на главния герой Лефер Балкански, който в началото просто мечтае да е писател и да го забележи възлюбената му Мая. А Брад Пит, Джон Траволта и китайците просто не осъзнават какви ги забъркват.

- Мислите ли, че електронните книги скоро ще изместят хартиения им събрат и какво е мнението ви за подобни нови технологии в четенето?
- Срещу технологичната революция никой не може да се бори, освен изчерпващите се петролни залежи. Добра или лоша - случва се. Хубавото на книгата обаче е, че тя е история в думи и остава такава без значение дали е хартиена, електронна или аудио.

- Какво има на нощното ви шкафче?
- На пръв поглед – светът. При по-детайлно вторачване се вижда всичко, без което не мога. Като изключим хората, разбира се.

- Защо според вас книгите ви са толкова четени? Имате ли принципи, които винаги следвате при писане на дадена история, за да е четима, и дразни ли ви определението "комерсиален автор"?
- Пиша за истории, които бих чела, бих преживяла и в които вярвам, че читателят има какво да намери. А терминът "комерсиален автор" е измислен от някой, който се дразни, че не е достатъчно комерсиален. В световната практика няма "комерсиален автор" и некомерсиален – има търсен и нетърсен, четен и нечетен. А кой ще е такъв, зависи само от читателя, произведението и времето. Някога Стайнбек и Достоевски също били считани за комерсиални, макар терминът тогава да се е използвал положително. Подобни щампи обаче днес съществуват предимно сред комплексирани общности и показват слабостта на хората. Колкото по-освободена от комплекси е една нация, толкова повече хора приемат, че има книги и книги, филми и филми, песни и песни, хора и хора – всеки има място под слънцето и заслужава уважение. И това не притеснява никого. Най-важното е все повече български автори да скачат според световната летва и да пишат за читателя, не за себе си.

- Вие сте се занимавали с маркетинг, икономика, пиар и сте работили в различни печатни издания като журналист, а да не забравяме и няколкото ваши роли във филми, когато сте били дете. Ето сега пак сте в медийната сфера с предаването "Високи токчета" по bTV. Пишете романи, увличате се и по рисуването. Имате ли желание да се занимавате с още нещо?
- Икономист съм по образование и професия – маркетингът е гърбът на икономиката, а пиарът е елемент от него. Писател и художник съм по душа от има няма 30 години, а в медиите се изявявам от 15 години. Започнах в "ТВ Триада", когато търсех работа като студентка. Тази телевизия по-късно се вля в bTV. Всички хора носят разнообразни умения и интереси в себе си, от които не бива да се страхуват или да се ограничават, а да ги развиват в различно време и ситуации.

- Имате син Константин. Как ще реагирате, ако след време у него така и не се породи интерес към четенето на книги, както между впрочем се случва при болшинството от подрастващите?
- Ще се наложи да проявя разбиране към особеностите на новото поколение. Засега обаче 5-годишният ми син проявява невероятен интерес към книгите и сам моли да го учим да чете и смята. Опитва се дори да се научи да пише. Впечатлява ме как полага всички усилия да измисли сам с буквите, които познава, как да напише любимия си кораб "Титаник". Иначе реди букви всекидневно. Едва ли ще имам тревоги в това отношение, защото съзнателно или не децата копират родителите си. Баща му и аз четем и пишем доста често, а той ни имитира.

- Ние сме женски сайт. Имате ли процедура-патент за разкрасяване. Не мога и да не Ви попитам и как да поддържате дългата си коса във форма?
- Не, нямам такава процедура освен може би, че ми се иска да пия повече вода, стремя се към добри емоции, разходки сред природата, толерантност към хората и обич към животните. Доказано е, че тези неща влияят на външността. Е, да, доказали са и че десетки козметични марки постигат същия ефект, но първият е доста по-финансово изгоден. От козметиката – веднъж на ден използвам лек хидратиращ крем. А грижата за косата ми се изразява в това да не й правя нищо. Сешоар съм ползвала 10 пъти в живота си. Когато се сетя (веднъж в годината), я мия с жълтък.

- Имали ли сте предложение да бъде направен филм по Ваша книга, и ако да, кога може да очакваме неговата екранизация?
- Да. Предлагали са ми почти за всички книги, но до момента имам договори и сериозни проекти за филмиране на романите ми "Анатомия на илюзиите", "Червено злато" и "Стъклени съдби". Със срок обаче е невъзможно да се ангажирам, тъй като процесите на финансиране и филмиране са твърде сложни.

- Мислите ли вече над сюжет за следващия Ви роман?
- Всекидневно.

- Песента, книгата и филмът, които Ви описват най-точно са...
- Няма как да избера по едно заглавие. Дори пет не стигат.

- С коя известна личност, независимо от сферата и времето, в което е живял/а, бихте се срещнали и какъв въпрос бихте му/й задали?
- Васил Левски. А въпросът ми е личен.

- Бихте ли написали роман по поръчка от някого?
- Не. Но ако нечия идея изключително ми допадне, бих я разработила.

* Трейлър към най-новия роман на Людмила Филипова "Печатна грешка" може да видите ТУК.