Крeмена Димитрова
Насред горещините, там, където се срещат бирите и купоните, и „ей, брато”, на метри от Народния театър, ще отвори врати един нов дом на книгите.
Свикнали сме да свързваме читалните с прашни и задушни помещения в библиотеки, където сърдити лелички си влачат краката и те гледат лошо, защото за пореден път питаш "Как така нямате Александър Шпатов?"
Е, има и усмихнати такива, които са готови на всеки, прекрачил прага на читалнята, не само да му разкажат целия си живот, но и да му опекат кекс.
Стига с хумора на тая тема, сигурна съм, че всеки има някакъв спомен или представа какво е читалня. Новината е, че в София вече ще има нова, ама кардинално нова такава – направена от ентусиасти, построена с любов и напълнена с книги от дарители, които са избрали не непотребните си прашни томчета, а любимите си светове, затворени между кориците.
Става въпрос за "читАлнЯта" - инициатива, която стартира точно днес, на 29-ти юли, в градината пред Народния театър, новата инфо точка на София. След дълги години безстопанственост, изоставен стъклен павилион на алеята зад фонтаните най-после бе ремонтиран и превърнат в място, където всеки ще споделя и открива своите любими книги от съвременната българска и световна литература.
Затова тази година, съвсем спокойно, в литературен дух, мога да заявя, че лятото има 359 страници. На шега! А колко ли реално страници можете да преброите в Читалнята? Елате и проверете! Ще си струва.
И понеже е лято, и понеже се заговорихме за четене, и понеже съм горд дарител на над 50-ина книги в Читалнята, сега ще ви разкажа за моя последен улов на книги.
Няма да крия, че съм не само любителски, но и професионално свързана с книгите и книжния бизнес.
Затова изключително много се зарадвах на книгата „Моята прекрасна книжарничка” от Петра Хартлиб. Книга за книжари. С много професионални термини, с много перипетии, през които минава младо семейство, впуснало се в най-голямата си авантюра – закупуване на книжарница. Трябва да си поне малко луд, за да зарежеш не само сигурната си работа на заплата, но и дори града си, че и държавата, за да се впуснеш в този толкова трудоемък, къртовски маратон – продаването на книги.
Но само който не го е правил, не знае, че това е една луда, луда надпревара с времето и пространството, с желанията и възможностите, с рисковете и компромисите.
Макар цената да е висока, наградата е по-сладка и от торта Сахер с виенско кафе. И така, „Моята прекрасна книжарничка” е книга преди всичко за изкушени от темата, по-скоро реалистичен разказ за трудностите, отколкото сладникав и романтичен сюжет за любовта към/заради и около книгите.
Следващата книга, за която ще ви разкажа, оглавява безпрекословно и неотменимо личната ми класация вече почти месец. И не само не ме разочарова, а даже напротив – уби в упор всеки скептичен намек за съмнение. Тази книга се появи в точното време и правилните ръце. Манус Вуракис е грък в разцвета на силите си, журналист, ерудит, но и страшен майстор на иронията, тънкия хумор и пиперливия език. Сравняват го с Дъглас Адамс и Том Робинс.
Дебютният му роман „Фадър наш” е най-изобретателното четиво, което скоро ми е попадало пред очите. Език, който те кара да се смееш с експлозията на въображението си, сюжет, който ти задава безброй въпроси и докато те разсмива, те замисля.
С няколко думи – става въпрос за това, че Бог изпраща втория си син Джизъс Крайст Джуниър на Земята, за да реши един сериозен проблем – хората са забравили да общуват и така няма как да изпълнят основната божа заповед – обичай ближния си. Въпреки развитието на технологиите, които уж спомагат комуникациите, ние, земляните, всъщност не знаем как да комуникираме. Дали мисията на Джес (както му казват галено) е възможна, и какви средства ще употреби в името на целта, оставям на вас да разберете, защото повярвайте - тук дяволът се крие в детайлите.
И за десерт нещо малко, но питателно. Направо „Жестоко”! Това е заглавието на една книга експеримент. Нейният автор, Емил Йотовски, се е опитал да напише 100 разказа, всеки - в 100 думи.
Нещо като прозаично хайку или разкази с неочакван край. Опитът му на рекламист и сценарист си казва думата, защото Емо жонглира с думите твърде успешно и професионално. Макар на места интригата да е предвидима, като цяло книгата изненадва и респектира. Подходяща за бързо четене – в трамвая, в метрото, на опашки, ако още има такива, по време на скучна вечеря, със сутрешното кафе, а защо не и в пробната на някой мол.
Находчивостта е общото кратно между трите книги, за които ви разказах, качество, все по-рядко срещано, трудно да се култивира и ценно като прохладата на дебела сянка в горещ ден. Ако към нея добавите и добро питие – ето ви рецептата за едно прекрасно книжно лято!
Прочети още:
А в следващото видео от Vbox7 можете да видите трейлър към "Жестоко":
