Днес от 18.30 до 21.30 ч. в  The Mall ще се състои премиерата на "Аскетът в мола" от Калин Терзийски и Иво Милев.

Изданието представлява сборник с разкази, рисунки и снимки за ценители.

Премиерата ще бъде със специалното участие на актьорите Невена Калудова и Пьотр Кшемински и камерен хор за старобългарска църковна музика "Средец".

"Аскетът в мола" е книга за ценители. Рисунки, снимки, разкази – оформени в едно библиофилско издание.

Внимателно подбрана хартия, фин печат, луксозен дизайн. Никой не е длъжен да я купува. Това е привилегия.

Цената и е голяма за пита кашкавал и малка за произведение на изкуството. И тя е 40 лева. Това е.

Изданието е библиофилско с лимитиран тираж, правено с разбирането, че книгата освен всичко друго е и красив предмет.

Книгата съдържа 13 разказа, писани по различно време в продължение на няколко години в кафене Starbukcs в мола на Цариградско шосе.

Илюстрирана е с рисунки на автора, възниканали спонтанно заедно с писането на историите в тази книга и авторски фотографии.

Останалата част от илюстративния материал представляват общоупотребими символи и пиктограми – йероглифи на ежедневието ни, неговите изкушения и забрани.

Илюстративната концепция е основана на високата амплитуда между буквалното съответствие и пълното скъсване между текст и образ.

В този смисъл книгата е концептуално мултимедийно издание и трябва да бъде четена и гледана като такова.

Предлагаме ви и кратък откъс от книгата:

Но след това отново сериозните мисли – за стоките и за па­рите – ги обхващат.

И ето – те вече са се отдали на мрачните си и горчиви колед­ни настроения.

Защо говориш така, Терзийски, не те ли е срам поне от деца­та? – ще кажат моите критици, любителите на безотговорно тъпата неискреност, които смятат, че истината е цинизъм, и държат тя да бъде забранявана с укази.

Много обичам аз моите критици! Галя ги срещу козината с гребен от най-чист елмаз. Присмех е името на тоя елмаз.

Те са моите котараци и пършиви домашни любимци. Те са тия, които по цял ден ми напомнят, че трябва да се съобразявам с това и онова. С лицемерния им морал, с техните естетически разбирания и с едно такова нещо, което те наричат Така е ред­но и Така не е редно. Те са толкова любящо и нежно тъпи, че са си въобразили, че щом те мислят нещо, то е вярно. Само защото го мислят те. Понякога загрижено ме поглеждат и казват: Не трябва да правиш така, не си прав за това и това!

И странно как успяват да си повярват, че именно те са прави!

Та моите критици, тези, които вечно стоят зад гърба ми... Зад гърба на всеки, който е запретнал ръкави и сериозно прави нещо, а те се чувстват длъжни да му дават акъл...

... та те са ми скъпи, защото с вечното си напомняне, че трябва да се съобразявам с това и онова (най-вече с техните представи за нещата); с тяхното вечно натякване за съобразя­ването...

… със самото си съществуване те ми напомнят, че ако искам да бъда истински творец, аз никога, по никакъв начин не бива да се съобразявам с Когото и да Било!

Особено с тях.

Защото ако човек се съобразява с мненията и съветите на критиците си, единственият път, по който може да завърви, е тоя на охлюва, който оставя бледа ивичка слуз след себе си. Пътят на мекотелото.

Творецът се съобразява само със свещения принцип, заложен в него! Той се казва Истина и Красота.

Та така. Критиците казват: Не говори, мили приятелю, така лошо за празниците, бъди оптимист!

Бъди човек на положителните неща, а не на отрицателните. Кажи, че всичко е хубаво и че Коледа е светъл празник. Кажи, че е семеен празник (нищо че на нея се е родил Христос, който никога не се е женил и съзнателно се е обрекъл на безбрачие) и че семей­ството е най-святото нещо. Така кажи!

Пфю.

Кажи, че хората по природа са добри и само някакви дребни пречки от процедурен характер им пречат да не полетят в етера и да не зачуруликат. Поизкриви си душата с педагогическа цел.
Като лъжем и лицемерничим така хубаво в името на децата, ние хубаво ги научаваме. Но не на това, което ги лъжем – примерно на оптимизъм. А само на това – да лъжат и лицемерничат. Така че кажи: Ах, само радост и веселие ни носят коледните празници. Нека децата пораснат научени.

Но аз естествено плюя на моите критици – на вечните мрънкалници на съобразяването. Които биха поискали от Леонардо да направи Мона Лиза по-слаба (заради възпитателния ефект в борбата срещу затлъстяването), а от Ван Гог – да не си реже ушите, а само ноктите.

И ще си говоря преспокойно за това, че Коледа е нещо, което мъчи хората.
Но не мен, не и мен... – повярвайте ми! Аз говоря за хората въобще! Аз говоря за хората – с леко пренебрежителна усмивка.
Хората се мъчат от Коледата, защото повечето от тях смятат, че трябва да я прекарат като хората.
А за българския, задушѐен от еснафски материализъм еснаф „като хората“ означава – всред изобилие от разнообразни материални блага.От свинските вратни пържоли, през двата телевизора един върху друг – за да се гледат поне две програми едновременно, до айфона нокия (за подарък на големия син)!
Така трябва да се прекарва Коледа! Сред прошарено със сланина, попило безброй идилични и семейни пестициди и свещени хормони свинско...
... и изобилни пластмасови опаковки!

Такава е светлата и щастлива представа за Коледа на измъчения предпразничен човек. И около него се чуват само плач и скърцане на зъби.
Защото няма на тоя свят пари, които да са достатъчни на човека, за когото парите са най-важното нещо!
Ако за теб парите са само някакво маловажно средство за задоволяване на дразнещия глад и досадното чувство за студ, то много лесно ще бъдеш наситен с пари. Няма да са ти нужни много.

Но когато всичките ти мечти и нужди са свързани с пари, няма начин някога някаква сума да те задоволи.
Някой от критиците ей сега ще се разшава и ще изврещи: Не, не, не парите... а здравето е най-важно за миличките хорица!