Помните ли списъците с книги за лятото, които ни даваха в училище? В тях имаше графа – задължителни и графа – по желание. Книгите, които ви препоръчвам този юли, имат едно общо качество - изненадват и оставят следи. Ето моя списък, щателно събран и старателно прочетен:

• Книгата, която ме запозна с едно познато име и ме изненада – "Събирачът на дневници" от Леа Коен на издателство "Ентусиаст"
• Книгата, която ме разсмя и удиви с лекотата си "Бряг на каменните сърца" на Ади Спасова, издателство "Скалино"
• Книгите, които ще прочитам отново и отново, ще препоръчвам на приятели и ще подарявам – "Кривата на щастието" от Иво Иванов на издателство "Вакон" и "Четири вида любов" на Теодора Димова, издателство "Сиела".

"Събирачът на дневници" от Леа Коен е всичко, което едно лятно четиво може да ви даде – криминален сюжет с исторически препратки и неочаквана любовна история. За капак на всичко, са замесени и евреите. По-точно, легендарното тяхно "спасяване". Една оперетна актриса, фатална жена, в която безнадеждно тайно и явно са влюбени мнозина мъже, изчезва. За беда тя е еврейка. Един пропадащ издател, ленив интелектуалец, любител на следобедните любовни срещи попада на историята на фаталната Естер внезапно. Историята се заплита от пресечната точка на срещата му с една амбициозна мутреса и едно телефонно обаждане на невротичната му майка. 

Един приятен и лек за четене роман, който може да ви зададе много въпроси, но най-вече ще задоволи жаждата ви за съспенс и интриги и буквално ще ви изпрати на кино. Леа Коен е автор, който има вече десетина романа, и е изключително четена и уважавана не само тук, но и в Европа. Романите ѝ са чудесни за филмиране, така че, спокойно можете да ги четете и като сценарий за холивудски хит. Да се гордеем, че имаме такова име в съкровищницата на жени романистки  у нас.

"Бряг на каменните сърца" на Ади Спасова е неочаквано смешна книга. Не познавам Ади, но ви казвам, че всяка компания би искала тя да е неин член. Със сигурност всички ще я слушат в захлас със зяпнала уста и ще се спукват от смях. Ще ѝ купуват питиета и ще молят да не спира и да остане поне още малко. За автори като нея е измислено определението "сладкодумен". Сладко, сладко, но от време на време малко лютивко. Ако разказите ѝ бяха филм или телевизионно предаване, със сигурност щяха да се излъчват с червена точка. Пиперливи истории за секса, хорската простотия и нищета, за яловите мераци и за великото разминаване на желания и възможности. Това последното да припомним е класическото определение за комедия на Аристотел. Бих препоръчала книгата да се чете на плажа или в бара. Лесно може да бъде прекъсната, ако някой загорял батко ви заговори.

"Четири вида любов" на Теодора Димова събира текстовете ѝ, публикувани в сайта Портал Култура. Те са публицистика, която спокойно може да се чете като литература. Всичко, до което се докосне перото на Теодора, успява да ме развълнува с човешкостта и дълбокото си  философско и христянско осмисляне на привидно делнични неща, като събитията от новините да речем. Всеки неин текст е като проповед. Всъщност, така си представям да звучат истинските проповеди – човешки, близки до нас, но важни и подреждащи в ценностната ни система въпросите от деня. Теодора Димова е от най-благородните автори, които се отнасят с любов към читателя. Именно тази любов тя така щедро раздава и заразява с умното си изящно слово. Мога да поглъщам нейните думи жадно и да ѝ вярвам, тъй както вярвам на думите на учителя.

Тази книга вълнува и дава смисъл. Четивна и ценна с това, че ни помага да  разберем по-лесно случващото ни се в обществения живот, както и с нас самите. Събрани в книжно тяло, статиите на Теодора ще бъдат ценен белег за трудното време, в което живеем.

"Кривата на щастието" от Иво Иванов е книгата, към която посегнах с най-голямо недоверие и страх, но в която се влюбих буквално след първите няколко страници. Не познавам нейния автор, но текст след текст ми се искаше да му стисна ръката и да го прегърна. Този човек – българин, живеещ в Канзас, спортен журналист и спортист, е преди всичко едно огромно сърце, горещо, състрадателно, щедро и любящо. Благодарение на него започнах да гледам на спорта с широко отворени очи. Иво е доказателство за това, че когато вършиш нещо с любов, то ти имаш силата да променяш света. Сигурна съм, че с неговото слово, което достига до хиляди други, светът е станал по-човечен и малко по-добър.

Историите, които Иво разказва, са за спортисти, но не от страната на техните рекорди и постижения, това са истории отвъд цифрите и фактите. Това са истории за човешкото лице на спорта, за силата на духа и божествената искра. И те, като историите на Теодора Димова, са като проповеди, но под формата на откровения. Смислени и поучителни, написани на един дъх, туптящи и живи, с прекрасен и богат език, с намигване и лека носталгия.

Ето, че списъкът свърши. Направи ли ви впечатление, че всички автори в него са българи? Да, драги ми читателю, заложете на родното, ще се уверите, че то крие неподозирани възможности и неочаквани изненади. А сега ви оставям, защото имам още за четене...