Георги Господинов казва, че четящият човек е красив, а аз ще допълня – той е и богат. Богат на емоции и преживявания, на мъдрост и опит, и на надежда. Когато четем, сме спокойни, вглъбени и като че ли спасени. Оставени сами на себе си и на историите, в които сме се потопили. Ако историите са добри, те дълго отекват в нас и ни дават красотата и знанието си, при това съвсем безвъзмездно.
Книгите, които съм избрала за вас този месец, са топли и уютни като есенно слънце през октомври. Сигурна съм, че те ще ви сгреят и ще ви направят малко по-добри и по-човечни.
След "Виенски апартамент", който ви представихме миналата година тук, нямах търпение да прочета следващата книга на Радостина Ангелова. В "Имаго", чието представяне ще се сътои в галерия "Credo Bonum" на 24 октомври, 18,30 часа, действието ни пренася в гореща Испания. Верна на стила си да ни разказва своите истории от името на всеки един от героите си, и този път Радостина оплита съдбите като фина паяжина, готова да впримчи читателя, и той да пожелае да отвори и следващата глава, и следващата... и така до края.
Прекрасната метафора на превръщането на една какавида в пеперуда, процес, наречен "имаго", тук е проследен в обратен ред. Какво се случва, ако пеперудата отново се превърне в какавида? Ако една любов се върне обратно назад, ще открие ли отново себе си или ще се превърне в нелюбов? Дали сбъдването на нашите желания е най-доброто за нас?
Историите в "Имаго" са навързани една за друга, следвайки копринената нишка на един много подходящ за филмиране сюжет, в който има и любов и изневяра, лъжи и разкрития, спомени и мечти, планове и копнежи. Пътувайки за откриване на изложбата на бащата на една от героините, и отпразнуването на нейния рожден ден, група приятели – колумбийка, българка, испанка и двама немци аварират на пътя. Забавянето идва точно навреме, за да се разбере, че нищо не е такова, каквото изглежда. Това пътуване преобръща живота на всеки един от героите и ги принуждава да вземат различни от очакваното решения.
Книгата очарова със стил и в същото време лекота и поетичност на изказа. И това не е случайно, Радостина Ангелова е един от най-успешните автори на хайку, има издадени две книги с поезия, носител е на редица престижни награди за литература у нас и в чужбина. Нейният първи роман "Виенски апартамент" предизвика голям интерес и вече спечели широк кръг от почитатели, жадни за нейните много красиви и женски истории. "Имаго" е малко по-сурова, по-накъсана и по-разпиляна в многобройността на персонажите книга. И все пак в нея ще откриете същия познат лек и ненатрапчив език, романтиката на красиви места и още по-красиви преживявания, дори само в очакването им.
Книгата с най-дългото заглавие, която съм чела някога "Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи" ме плени още от първата страница. От "Опасни връзки" на Лакло насам не съм се влюбвала така в епистоларен роман! Честно да си кажа така ми се прииска да напиша истинско писмо на някого, да го сложа в плик, да му залепя марка и... да чакам. В книжните писма има особено очарование, защото са свързани с чакането, и с възможността да обмисляш всяка дума и израз, да изпипваш детайлно словото си. Все едно майсториш пухкаво суфле – трябва търпение и майсторлък.
Действието в книгата се развива ту в Лондон 1946 г., където младата писателка Джулиет Аштън трескаво търси сюжет за нов роман, ту в чудното и магично място – остров Гърнзи, част от Нормандските острови, където Джулиет задочно попада, прочитайки едно писмо. Авторът на писмото, попаднал случайно на Джулиет, отправя молба към членовете на Читателския клуб, в който членува, да пишат и те на младата писателка и така епистоларният кръг започва да се разширява, образувайки концентрични кръгове. Така от търсенето на една книга се стига до написването на роман за немската окупация на острова и оцеляването на неговите жители.
С типично британско чувство за хумор, финес и много любов са изпълнени страниците на тази книга, която ще ви накара да се поровите в мрежата и да откриете това чудно място Гърнзи, и не само – ще ви се допие чай, ще ви се допишат писма, ще ви се прииска да се обадите на непознат, ще потърсите в библиотеката си нещичко от сестрите Бронте или Джейн Остин и ще откриете, че отново ви се ходи в добрата стара Англия.
Ето така действат хубавите книги, карат ни да излезем от коловозите на ежедневието ни, да сме по-любопитни, по-смели и... по-добри.