Представяме ви откъс от книгата "Агент на нищото" от Михаела Петрова, която излезе от печат днес.
Нищо лично
Чудя се какво съм: Budha or Budhala? (Facebook статус на Мила Искренова)
Когато имаш връзка, всяко странично приятелство се възприема като потенциална изневяра. Не заради секса. Много се дразниш, че някой друг има наглостта да е по-близък с онзи, дето ти си мислиш, че си му близкия човек. Особено ако става дума за техника и автомобили.
Изнерви се младежа с добавената стойност, че един мой приятел ми подари нов телефон. "Поне да беше поискала червен" - изсъска. Ами, да ми беше подарил ти червен телефон, бе мило..., а не да ми казваш какъв телефон, какъв компютър, каква кола трябва да си купя. Аз да си купя. Добре, ей сега. Много е нахален.
Когато имаш връзка, някой ти казва какво Ти трябва да си купиш. Не оценявам. Като един Буда съм - само наблюдавам.
Цупи се няколко дни, през които успях да се видя с всички, с които не се виждах поради повинността, че имам връзка и така нататък, сори.
И в някакъв момент се обажда вечерта, един такъв минорен... правел си нещата. Ама, мило момченце, винаги се усеща като си намислил да ходиш по курви. Аз пък казах, че ми е лошо и няма да излизам. Дадох му зелена светлина, дерзай пич.
Обаче отвътре не ме свърташе заради един текст и взех че отидох вечерта в редакцията да пиша, както най-обичам. И стана много сладък текст. За това, че Don't take it personal* е посланието на твореца до неговите създания. Завърших го с концепцията, че трябва да обичаш без претенция за притежание.
И гледай само как провидението те подхваща, а си си наумил нещо. Нали сега спортувам активно "закотвяне на мислите в тялото и емоциите" под ръководството на индийски гуру, и филма на реалността става съвсем различно място, брат ..., както той обича да ми казва.
Тръгнах си аз към три през нощта, гледах да вървя по светлото, по средата на улицата и... нали си осторожен за характера на други нощни птици..., фиксирах в далечината едно ниско мъжле с кака на високи токове, от по-бруталния вид. И си мислех, гледай каква тъпа жена - като е излязла с нисък мъж, толкова ли не може да си сложи ниските сандалки.
То така... грозна работа. Все си мисля, че ако имаш стил, трябва да се съобразяваш и с мъжа като аксесоар. Такива работи си тананиках, докато приближавах, решена да огледам тази смехотворна двойка... и изведнъж осъзнах, че мъжлето с нея ми е твърде познато... Аха, да се сблъскаме челно, мъжлето придърпа каката към стената на някаква кооперация, загърби улицата и докато ги подминавах, тра-ла-ла, видях с периферно зрение как опита да се слее със стената.
Стана ми смешно. Добре де, има 1% вероятност да съм се припознала, но това няма значение. Забавното беше, че ей сега станах от компютъра, пораснала вътрешно като един духовен гигант от прозрението си, че нищо не трябва да се приема лично и, хайде, проверка... можем ли го, Минке?
Както ме съветва йога-мастера, реших да наблюдавам. Имам ли емоция и каква е тя. Да, развълнувах се. Но по-скоро го усетих като облекчение: "О-о-о, това ли било, аз си мислех, че има някаква по-сериозна драма човека. Примерно, че вече не ме обича, хаха".
Наблюдавах още, че ми стана интересно. Тази връзка и без друго много взе да доскучава. Сега има интрига. Стана забавно. Стана ми хитро. А като ми стане хитро, значи е станало лично.
Е, хубаво, лично е. И като е лично какво правим? Да ми става мъчно и да се ядосвам е неуместно, само ще си разваля кефа от пътуването за уикенда... Обаче, не стига, че не си падам истински по него, а ще ми изневерява... Ето от това побеснявам.
И трябва да съм отгоре в тази ситуация, да съм някаква много яка пичка. Значи, реших, че ще наблюдавам яката пичка у мен каква концепция ще извади. И тя си каза: "Оооо, някаква тъпа курва ми сервира на тепсия гузен мъж... Чудесно! Просто перфектно!
Утре заминаваме за три дни на гости в провинцията. Леле, как ще му скъсам нервичките от глезотии, лелееее. Кеф!"
* Не го приемай лично.