Наближава Сирница или Заговезни – денят, в който даваме и искаме прошка от близките си, денят, в който се подготвяме за дългите великденски пости, денят, който ни кара да се замислим над делата и думите си. В духа на приближаващия празник, избрах за вас три прекрасни спектакъла, които по различен начин стъпват върху темата за прошката, защото, скъпи дами и господа, нищо не е по-трудно и велико като признаването на греха и прощаването му.

Скоро имахме повод да говорим за неочаквания чар на кукления театър за възрастни покрай спектакъла "Жената с главно "М", и ето, за да затвърдим наученото, ви предлагам още едно вълшебно представление в този жанр.

Препоръчвам горещо и от сърце "Бурята" от Шекспир на невероятния тандем Катя Петрова и Рин Ямамура. За тези, които не я познават, Катя Петрова е режисьорът на незабравими спектакли като "Ние, врабчетата", "Приказка за скитника-крал" и "История за чайка и банда котараци". Нейният уникален запомнящ се почерк да прави от всичко театър ще ви плени и зареди с непоправим детски оптимизъм и творческо отношение към предметния ни свят.

Историята в "Бурята" е интерпретирана безброй пъти, но е хубаво отново да си припомним за силата на прошката, независимо колко голям е грехът на близките ни. Ще си позволя да цитирам режисьора: "Когато бяхме малки, играехме с маски. По-късно, когато пораснахме, всеки от нас си сложи маска, онази маска, която до такава степен ни преобрази и ни деформира, че не приличаме на себе си. И понякога забравяме кои сме, какви сме...

"Бурята"  е спектакъл за Просперо и неговия свят. За желанието му да примири непримиримото, да свърже мечтите с действителността, да уреди делата си с това, което наричаме реалност. Това е горчива приказка за човека, за амбицията му да господства над света и другите хора. За злодеянията му, за вътрешните борби в самия него, за кошмарните му сънища, излезлите демони, но и за прошката и покаянието като единствен начин да се възстанови хармонията, да утихне бурята и изгрее отново слънце. Тогава, когато човек се отказва от желанието за възмездие заради стореното зло, освобождава се от илюзиите си, от гордостта, от гнева..."

Не си мислете, обаче, че представлението е сериозно и поучително, напротив, то е пълно с хумор и изненади. Голям принос за това има и работата на художника. Удивителна и запомняща се е сценографията и цялата визия на спектакъла, родени от японската фея Рин Ямамура, която тържествено обещавам да ви представя като личност отделно, защото тя е толкова приказно прекрасна!

Прошката е главото събитие и в най-новата премиера в театър 199 "Валентин Стойчев" спектакълът по наградената с Пулицър пиеса на Дейвид Линдзи-Абер - "Заешка дупка". Въпреки че има прекрасен филм с Никола Кидман в главната роля, истинско предизвикателство е да видите тази покъртителна история на живо, най-вече заради страхотния актьорски състав – Кристина Янева, Меглена Караламбова, Валери Йорданов, Елена Телбис и Асен Мутафчиев.

Воден от веруюто, че "онова, което най-силно смущава душата на човека, е най-значимата тема в изкуството", американският драматург, сценарист и либретист Дейвид Линдзи-Абер разказва историята на едно семейство, което се опитва да живее със скръбта по нелепо загиналото им дете и най-вече за силата на прошката на майката и величието на любовта към ближния. Една брилянтно написана пиеса, в която няма гръмки и ефектни обрати и драматургични хватки, а кротко, но дълбоко взиране в душата на човека и магическата мощ на опрощението.

Вижте как Ивайло Христов е видял това средностатическо американско семейство с всичките му делнични тревоги, със симпатичните му дребни грешки и огромния запас от любов, който уви, всеки един от членовете му потиска в себе си.

Още Edna обещаваща премиера, този път в Малък градски театър зад канала, а спектакълът дело на младия и талантлив пистел и режисьор Петър Денчев.

"Заминавам" от Алексей Слаповски е ексцентрична комедия, в която на един средностатически мъж на средна възраст мъж му писва от дребнавостта на живеенето, от клишето на всеки изминал без полет ден и решава да замине. Възможно ли е, обаче, да тръгне ей така, да бъде свободен, да намери себе си? Оказва се, че колегите, жената, бившата, настоящата, и тайно влюбената, майката и кой ли още не, са воденични камъни, тласкащи към дъното клетия човек. Спектакълът задава по умен, но и забавен начин въпроса - кое е това, което така отчаяно ни закотвя в делника и в прозата.

"Заминавам" разказва историята на отчаяния копнеж по свободата и невъзможността да се измъкнеш извън всичко онова, което те определя и е част от твоя собствен живот. И по този начин се докосва до един основен въпрос за съвременното общество: на кого принадлежим и доколко разполагаме със себе си." – споделя Петър Денчев в търсене на ключа към тази толкова трудна задача. В съучастие с Теодора Лазарова - сценография и костюми, и актьорите Петър Калчев, Никола Мутафов, Владимир Димитров, Иван Петрушинов, Ирини Жамбонас, Василена Атанасова, Весела Бабинова, Илка Зафирова, Владимир Зомбори.

Нужно е да простим първо на себе си, за да преборим кризите си, несигурността и колебанията, за да приемем близките си, и обкръжаващите ни, с лекота и без страх. Копнежът да заминем, да зарежем всичко, да си вземем шапката е точно това – страхът да признаем кои сме и невъзможността да си простим.

И трите спектакъла по свой уникален начин ни напомнят, че най-голямата и трудно постижима добродетел е умението да прощаваме. В навечерието на Сирница, когато християнският свят се подготвя да посрещне чудото на възкресението, е най-важно да се научим на прошка.

Изкуството и в това отношение ни дава едно рамо, като ни показва, че това е възможно!