За Роджър Уотърс, политиката, стените и разбира се - музиката

Роджър Уотърс
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Няколко десетилетия връщане назад във времето и едновременно с това изстрелване в бъдещето, незабравима вечер и забележителен спектакъл поднесе големият Роджър Уотърс пред хиляди на стадион "Васил Левски" в София, предаде БГНЕС.

Точно в 20.30 часа от пролуката в Стената излезе Уотърс, навлече черния шлифер с кръстосаните чукове и запрати първите тухли по нея:

"Значи, братя, дойдохте на тоя спектакъл, за да усетите в треска тълпата...", каза музиканта на събралата се публика.

Концертът започна наистина ефектно - фойерверки избухват, става страшно – чува се вой, гърмежи, тътен и самолетът се разбива в Стената. Гръмва заря и целият стадион избухва в аплодисменти и екстаз. Уотърс замахва по струните с първа част на "Тухла в стената".

70-годишният, без няколко дни, Роджър звучи като на 20!

Учителят-марионетка буквално оживява на сцената, той е почти 20 метра, хванал показалка, нарежда децата, а 15-те българчерта, облечени в широки тениски с послание:

"Да съборим стената" го сочат с пръст и гордо заявяват: "И без сарказъм в класа! Стига вече произвол! Хей, даскал, остави децата! Ти си друга ръбата тухла в стената".

Идва ред на посланието – концертът е изцяло за един млад човек – бразилеца Жан-Шарл де Менезес, разстрелян през 2005 година от полицията в Лондон, покрай зародилата се опасност от терористични атаки. Уотърс обясни, че този концерт е в негова памет, посветен на неговото семейство заради борбата им за истината и справедливостта. Разбиването на Стената е и за всички жертви на тероризма по целия свят. Но и не само.

Стряскащо е как създаденият през 1979 година албум продължава да звучи актуално и текстовете да са в крак с времето и днес. Стената има безброй тълкувания – не само символ на бунта, несъгласие със системата, с монополите, с корупцията, но и ирония и подигравка с подчинението.

The Wall е лична за всеки и глобална за всички.

С червени букви, големи и печатни, Роджър Уотърс написа "Оставка" на Стената. Надписът се появи върху белите тухли на песента "Mother" с акустичната китара, както винаги на концертите Роджър я изпълнява, в отговор на стиха, в който се пита: "Мамо, трябва ли да вярвам на правителството...". Ревът от страна на пълния стадион дойде след края й, от който трибуните се разтресоха.

Страхотен комплимент за всички на концерта главният виновник за разпада на Pink Floyd, но и основна творческа сила на групата, направи с изказаната благодарност на български език – без да чете от листчета, колкото и трудно да му бе. Не пропусна и да се пошегува с думите: "Как говорите този език всеки ден?".

Всичко до тук се случи в първата част на грандиозния спектакъл. Стената е построена – цялата, 1000 бели тухли, 150 метра дължина, 12 метра височина. Последва около 10-тина минути пауза, в които се редуваха снимки на падналите във войни, жертви на системата, снимки, изпратени от обичалите ги.

Втората част започва с "Hey you", последвана от "Is there anybody out there?" (Има ли оттатък някой?). На "Върнете ни мъжете" (Bring the boys back home) огромната Стена, служеща за прожекционна повърхност, прехвърля страшни сцени с плачещи, боси и раздърпани деца и майки. Разперил ръце пред хоризонта и сам срещу Стената, Уотърс пита: "Тук ли си или не си? Май че спиш или сънуваш" и ставайки "Приятно вцепенен" (Comfortably numb). 

В следващия близо час до разрушаването на Стената, Уотърс пусна близо 6-метровото надуваемо прасе над публиката, облепено със сърпове, чукове, полумесеци, звездата на Давид, долари, редом до логата на водещи бизнес гиганти... Надуваемото прасе предизвиква бурни реакции срещу музиканта на миналите концерти. А на "Run like hell", чийто текст гласи: "Бягай като луд! Ела се напудри, сложи си маска и мълчи. С зашити устни и Изцъклени очи...", Роджър се провикна: "България, това е за вас!".

"Най-сетне" - светлините отново почервеняха и Стената рухна. Те наистина я събориха!

"Не е лесно. Да думкаш сърцето си срещу стената на някой смахнат". Така завършва The Wall. София също го видя – 36 години, след като Роджър Уотърс за първи път изпява "Hey, teacher, leave them kids alone". Шоуто бе удивително.

През 1979 г. легендарният албум "The Wall" представя катарзисът на една рок звезда, но Роджър Уотърс е силно притеснен за медийните отзиви и за това как ще бъде възприета формата на неговия бунт. В днешния си вариант THE WALL се отнася много по-малко за самия музикант и много повече за недоволството му от злоупотребата с властта. Автобиографичната рок опера, базирана на битките на самия Уотърс, е определяна от критиците като края на най-плодотворния период в историята на Пинк Флойд. Три години по-късно излиза и култовият филм "Стената" с Боб Гелдоф в главната роля, в който Алън Паркър допълва посланията на Уотърс с уникална визия, повлияла и върху новосформиращата се MTV-култура. 

Хороскоп за деня

12 дни до магията
12 дни до магията 12 дни до магията
Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти