Затварям очи и всичко е обагрено в червено, ръцете и краката ми са сковани от студа, главата ще се пръсне от напрежение, а сърцето – от болка.

Всичко ми е ясно, нищо не мога да променя, ти не си част от това, всеки отговаря за постъпките си, светът отива на зле, медиите са виновни, винаги е било така, нищо ново под слънцето... туп-туп-туп – пулсират всички вече чути фрази, а кръвта заплашва да излезе от вените.

Какво е общото между Елиас Канети, продадените бебета, изоставените деца, търсенето на корена, митът за Медея, китът Голиат, Харманли и жокерът от Батман и това туп-туп-туп, което пулсира страшно?!

Няколко филма и още по-малко театрални спектакли са успявали да ме докарат до физическо неразположение от силен душевен шок.  

"Медея. Майка ми" - най-новата премиера на Театрална работилница "Сфумато", е точно такъв пример. Връзката между гореизброените елементи е този спектакъл.

В главата ми се блъскат всички журналистически заглавия на репортажи по темата, които съм изгледала, изслушала, прочела (Ромите продават децата си, за да покрият кредити за телевизори, Проститутки се отървават от нежелани деца с посредници за продажба на бебета в Гърция), но за пореден път съм си казала какво-от-това, както повечето от нас.

Всичко попаднало в медиите е като че ли вече само новина, сензация, куха обвивка, нещо, което продава рекламно време, а не човешки животи.

Изкуството е друга работа – там няма "какво-от-това", и "не-ме-засяга", защото борави с жив материал пред очите ни, и трябва да сме от камък, за да ни остави незасегнати.

Ето защо, когато Иван Добчев, Стефан Иванов (автори на текста "Медея. Майка ми"), Маргарита Младенова, Даниела Олег Ляхова и Асен Аврамов се захванат с "медийната" тема за продадените/изоставените деца, нещата стават наистина страшни. Чували сме всички тези истории безброй пъти, но оголени до край, изплакани, изпети, изригнали пред нас те вече ни засягат и то много сериозно ни засягат. Като човеци. Защото става въпрос за изкривяване на човешкото, за загуба на основанията му да се нарича все още така.

Не искам да ви разказвам този спектакъл, отказвам се да го анализирам като театрален продукт, защото това са неща от втори порядък, които касаят една шепа театроведи, към които имам участта и аз да се числя. Този спектакъл не е за специалистите, те така или иначе ще си кажат мнението и дотам.

Смисълът, мисията на "Медея. Майка ми" е да отиде по-далеч, да разтърси залинелите ни души, да събуди вътрешните ни сетива и да ни разгневи. Да ни нажежи до червено и през погнуса и страх да ни накара да си зададем най-старите въпроси – Кой съм аз? Какво е човекът? Къде отиваме?

Освен шестте документални истории на три момчета (блестящо изпълнени от Ивайло Драгиев, Станислав Ганчев, Антонио Димитревски), изоставени от майките си, и на три майки (разтърсващи Невена Калудова, Елена Димитрова, Маргита Гошева), принудени да убият, продадат, изоставят децата си, има и един фикционален пласт – един чужденец (Димитър Николов) тръгва по пътя на кръвта си, да търси корените си.

Божи-дар лети с безмоторен самолет и катастрофира, трябва да му се прелее кръв, а в България кръвта се продава, и той си купува кръвта, която е дошъл да търси. Отвъд сюжета на този омагьосан кръг на кръвта има много болка и изгубени души.

Нищета и безумства има на всяка крачка. Ние живеем сред живи трупове и кухи тела, сред ходещи калъфи на хора, сред нечовеци.  Кръвта, телата, органите, спермата, бебетата – всичко е за продан. Но как ще си купим душа?

Да си припомним някои примери по темата:

*Филмът на BBC за децата в Могилино и последвалата кампания "Великолепната шесторка" на Ани Салич

*Скандалният филм "Баклава" на Алексо Петров - B-a-k-l-a-v-a.blogspot.com.

*"Акция "Бебета" – филм на Миролюба Бенатова за "фермите" за бременни в Гърция - Btv.bg/shows/btv-reporterite/temi/story/2078679657-Aktsiya_Bebeta.html

*Информационната кампания на Face to Face "Фабрика за бебета" - Facetoface.bg/activities/projects/baby-fabric/project

* заглавие за филм на Аджей Вайда от 1968 г.