Искам да ви разкажа за едни млади, страхотни, гневни театрали, които правят истински жив и кървящ театър. Те се казват театър Реплика и правят документален театър. Писала съм и преди за тях, но сега те имат нова премиера, която за мен е особено вълнуваща. Всъщност това е един проект, който се казва Стари хора.

 „Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата” казва Габриел Гарсия Маркес, цитиран на сайта на проекта.  А дали има добра старост за нашите баба и дядо, за забравените и изоставени старци в пустите ни села, в заклещените в панелки бедни пенсионери, в оцеляващите, избледнели сенки на хора по калните ни улици. Истински важно и достойно за уважение е, че тези млади хора са се захванали с тази трудна, тежка и преди всичко „журналистическа” тема – старостта. Никак не е лесно, никак не е пазарно, никак не е лицеприятно. Носи винаги чувство за вина, тъга, мрак.

Стрaстта – толкова банална, но и толкова отбягвана тема. Някой обаче решава да бръкне в раната с пръст. Защото, мили хора, бъдещето на младостта е старостта. Натам сме тръгнали, и не само от нас зависи какви старини ще имаме. Но да не мрънкаме повече. Защото се случва нещо уникално – спектакъл, построен върху истинските истории на шепа стари хора, с които екипът на театър Реплика не само се среща, но и се грижи за тях.

След като направиха един от най-успешните спектакли в жанра документален театър „Истина отвъд полярния кръг” актьорите от Реплика и техният режисьор и ментор Георг Жено отвориха сериозно поле за развитието на този труден и некомерсиален вид театър. Не само създадоха още редица спектакли, но и организират вече няколко издания на международен фестивал NEDRAMA, посветен на вербатим театъра и театъра, изграден върху недраматични текстове, свързан преди всичко с живия живот и срещите с хора. Отскоро театър Реплика има и свое място на улица Раковска.

За мен тяхната дейност е апостолска. Представленията, акциите и цялостното им поведение в публичното пространство показват истинска и всеотдайна любов към човека. Един наистина хуманен театър.

Премиерата на „Стари хора” е на 26 май в Червената къща.

Другото мое театрално вдъхновение този сезон се казва „Къщата на гнева”  по текстове на Лорка - режисура, костюми и сценография Диана Добрева, играе се в театър „Възраждане”. Този спектакъл вече абсолютно заслужено грабна няколко награди, включително и най-престижната Аскеер за най-добър спектакъл, както и колективен приз за прекрасния женски актьорски ансамбъл – Николина Янчева, Яна Кузова, Филипа Балдева, Донка Аврамова, Лилия Шомова, Жана Рашева.

Изключително ефектно и работещо за правдиво и разтърсващо внушение е хрумването на Диана Добрева да „затвори” краката на актрисите до коленете. Затворени от своята майка Бернарда заради 8-годишния траур в къщата им тези девствени млади девойки не само копнеят за любов, но те и полудяват дори само за поглед от някой, който ходи в панталони.

Ролята на строгата и сурова Бернарда се изпълнява по удивителен начин от Георги Златарев. Находчиво решение, не без основание – жената в траур няма пол. Тя се е отказала от всичко плътско и от всички белези на своята женска природа. Характерът ѝ и строгостта, с която изпълнява обетът на дългия траур, я правят много повече мъж, отколкото жена. Георги Златарев придава на образа на Бернарда дълбок драматизъм и правдивост, залагайки на нюансите и детайлите в цялостната поведенческа партитура.

Историята на Бернарда Алба и нейните дъщери е многократно интерпретирана на българска сцена, но приносът на точно това представление е новият начин, по който се работи с пространството, ритъма и звука – категории от изключителна важност за едно пълноценно въздействие върху зрителя. Гледайки спектакъла, човек буквално настръхва от нажежената енергия.

В малкия и интимен театър „Възраждане” нещата се случват наистина отблизо, както гласи новият им слоган. Напоследък тук се появиха някои много любопитни спектакли („Извънземно”, „Фотоапарати”, „ИдиотиТе”), затова следете какво ново се прави тук, сигурна съм, че ни чакат още изненади.

Може да гледате „Къщата на гнева” на 5 юни в театър „Възраждане”.

Прочети още:

Кино меню в три части

Див глог питомно грозде не ражда*

Ако можех да изживея живота си отново, щях да бъда щастлив