Театърът е не само забавление, той е и терапия за болните ни души, въпреки клишето и поетичността на твърдението. Спектаклите, на които ще ви обърна внимание, са доказателство за това. Избрах ги, защото нито един от тях няма да ви приканва гръмко с обещания за приятно прекарана вечер, няма да ви навира под носа звезди от екрана, няма да подгрява вечни истории за любов, изневяра и... още нещо.

"Морски пейзаж" от Едуард Олби в камерна зала на Народен театър "Иван Вазов" на младия режисьор Петър Денчев е с предизвестен успех, не само заради респектиращия актьорски квартет Валентин Ганев, Жорета Николова (номинация за водеща женска роля на фондация Аскеер’2013), Владимир Пенев, Светлана Янчева.

"Живи ли сме въобще, ако отказваме да се променим?" пита спектакълът близо четиридесет години след премиерата на пиесата на Бродуей. Удивително е колко актуално и свежо звучи днес тази фантазмена сатира. Може би причините се крият в майсторството на Олби да разглежда като под лупа междуличностите взаимоотношения, прехвърляйки действието от почти битов реализъм към сюрреализъм.

Историята в "Морски пейзаж" разказва за една застаряваща семейна двойка, скучаеща на някакъв пясъчен бряг. Там, някъде сред дюните, двамата съпрузи откриват колко различни са станали в желанията и целите на живота си. Една прекалено действена и философстваща жена се опитва да пробуди ищаха за промяна у своя ленив съпруг. И докато тя се лута сред спомени, желания и мечти, ненадейно на плажа се появява двойка... гущери.

Срещата с гущерската двойка минава през страх, опознаване, сближаване и стига до незбежната размяна на местата. Човеците отчаяно деволюират, обратно на гущерите, които еволюират. И ако едните са оплетени в абстрактното си живеене с концептуалните си понятия, то другите просто се обичат и възпроизвеждат, без да им е необходимо да знаят какво означават думи като "благоприличие, обич, страх, привързаност, гняв, неудовлетвореност".

Оцеляването и на човешките, и на гущерските видове минава през способността за промяна и адаптация. Спасението е в способността да се променяме.

Пиесата на руския драматург Юрий Клавдиев "Истина... отвъд полярния кръг", чиято сценична версия се реализира за пръв път в България, благодарение на превода и усилията на Василка Бумбарова, не гали с перо, а реже с бръснач. Задава неудобни въпроси, но и дава възможни отговори.

Това е пиеса, която поставя редица болни и оставени в сянка за обществото ни проблеми. Смело и право в очите, този спектакъл на немския режисьор Георг Жено, крещи не само за реалните проблеми, свързани със заразениете от вируса на СПИН млади хора, но и за изолацията и имунната недостатъчност на обществото ни.

Силата на спектакаъла е както в острата и пареща тема, така и в брилянтната игра на уникалния актьорски екип: Ованес Торосян, Милко Йовчев, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Милена Ерменкова, Боряна Пенева, Ирина Андреева, Красимира Кузманова.

Пиесата е написана на базата на интервюта с хора, носители на СПИН, събрани в сътрудничество с благотворителната фондация "Кризисен център за социално-психологическа помощ "69 паралел" в Норилск, Русия. Това е градът, където се развива действието на пиесата, той е вторият по големина в света град, разположен отвъд полярния кръг.

Той е един от най-студените и екологично замърсени градове на света. С вируса на СПИН там са заразени 7 от 10 момичета и момчета.

И всички те, като нас, искат да живеят. Точно толкова, колкото им остава. И през това време да бъдат щастливи. Театърът трябва да бъде свързан с живота и да не се страхува да отваря очите на зрителите, да ги учи да бъдат отговорни за заобикалящия ги свят.

Целта на този труден спектакъл е да мотивира обществена дискусия по въпрос, за който се мълчи в обществото ни. Той иска да предизвика театрална терапия чрез средствата на документалния театър, изследвайки състоянието на хората, над които съдбата е произнесла смъртна присъда, но е отложила изпълнението ѝ за неопрделено време.

Напоследък, макар и малко късно за България, този вид „документален” театър набира сили и популярност. Достатъчно е да споменем и спектаклите на групата "VOX POPULI", които се играят в Червената къща - "Яце форкаш", "Невидимите", "Майките".

Спасението в "Истина... отвъд полярния кръг", е в петте минути, в които можем да бъдем БОГ, ... ако го пожелаем.

Има една страна, в която хората са вдъхновени, вечно влюбени и щастливи. Тази страна, приличаща на Изумрудения град, е страната "Оз".  В нея законите за живеене много приличат на нашите, а хората са досущ като нас. "Хората от Оз" от Яна Борисова е третата и последна спирка от пътуването в страната на чудесата на съдружието на авторката с Галин Стоев и великолепните актьори Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Радена Вълканова, Атанас Атанасов (номинация за подържаща мъжка роля на фондация Аскеер’2013) и голямата Цветана Манева. В този прекрасен свят всичко е позитивно и красиво, хората си говорят красиво, мислят красиво и още по-красиво обичат.

Спасението е в красотата. Стара истина, но хваща отново позабравилите я. Цялото действие в пиесата се върти около много известна и талантлива писателка, която след години на мълчание решава да напусне не само мълчанието си, но и собствената си изолация от света. Нейната харизма заразява хората, които са влюбени... в живота.

Ето няколко чудесни фрази от пиесата: "Да говорим спокойно за любовта е лукс."; "Във влюбването, за разлика от всички останали емоционални състояния, има и надежда. В страстта има отчаяние. В обичта – няма страх."; "Единственото нещо, което не се съобразява със старостта, е любовта. Може да те сполети винаги, без да ѝ пука дали е уместна. Любовта е много нетактична." "... Градът ни е много грозен, затова е поносим. Нас красотата ни убива. Усетих го, когато бях в Рим. Толкова е красиво, че можеш да паднеш и да умреш. Казандзакис казва: „Безмилостна е красотата, не ти я гледаш, а тя те гледа и не прощава."

"В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си..." – най-култовата реплика от "Хората от Оз", който можете да гледате на 14-ти и 25 април в театър 199 "Валентин Стойчев".