Пиша този текст в навечерието на втората Нощ на театрите (15 ноември), която тази година е част от голямата международна нощ, и искрено се надявам, поне тогава да дръзнете да погледате и преживеете малко повече от изкуството на Мелпомена.

Не знам как си избирате заглавие, но знам, че тези спектакли, за които ще ви разкажа сега, не са в графата “нещо за разтоварване“.

Дори, напротив. Знам, че някои от вас ще кажат, че след всичката гадост по телевизиите, след цялото напрежение в офиса и негативизъм по улиците, им се иска нещо приятно, леко, неангажиращо, малко по-така. На тези от вас ще кажа: има два вида театър – ангажиращ и неангажиращ. Като във връзките между хората. Този театър, който ти задава въпроси и те кара да мислиш, държи те отговорен, съпричастен и те прави съучастник, е театърът, който предпочитам и за чиито най-нови заглавия ще ви разкажа сега.

Ще започна със спектакъла ”Първият мъж“ от Елена Исаева, режисьор Кристиана Бояджиева.

Девет години в сърцето на една актриса узрява идеята за този проект . Девет години тя не се отказва да реализира една своя мечта. Защото това, което не ѝ дава мира, е как театърът да е по-човешки, по-истински, по-жесток, ако щете. Защото само жестокостта му, шамарът, който може да ни зашлеви, може да ни изкара от унеса на удобното ”мен-това-не-ме-засяга”. Въпреки че темата е като извадена от актуален репортаж по телевизията, с който някоя фондация ще отчете дейност, тук всичко е до болка истинско и разтрисащо. Спектакълът се вглежда в най-тъмните кътчета на женската душа, там, където тя крие страшните си и срамни тайни. Тайни, които тя не смее да признае дори и пред себе си, но тайни, които я дамгосват за цял живот.

В пиесата са вплетени три истински истории на жени, пострадали от психологическо и сексуално насилие. Трите жени са интервюирани в Русия в зряла възраст и техните истории разказват за най-важния период от човешкия живот, а именно детството. Разказът е разделен на две части и във втората част става ясно, че насилието, което са преживели, им е било приложено от собствените бащи. 

Екипът на проекта има желание с този спектакъл да насочи вниманието на зрителите към един проблем, много болезнен за цялото общество, а именно сексуалното насилие над деца в семейството. При всяка от трите героини то протича по различен начин и води до различни последствия. Факт е обаче, че ролята на семейството често пъти остава на заден план и ние като родители омаловажаваме значимостта на своите действия върху съдбите на децата си. А когато в семейството е наложено и психологическо и сексуално насилие, то нещата като резултат за жертвите наистина са много сериозни.

Актрисите  в спектакъла Ива Огнянова, Вероника Янакиева-Христова и Геновева Крумова разказват тези три истории като три изповеди, без излишно театралничене. Те са максимално близки до преживяното, благодарение на усилията си в изграждане на достоверни портрети, използвайки помощта на психологическа литература и консултации със специалисти.

Спектакълът се играе в Учебен театър на Нов Български Университет.

Близък като техника и въздействие е спектакълът на Ованес Торосян ”Мечтата на Наташа“ от Ярослава Пулинович, който ще има своята премиера в Народния театър точно в Нощта на театрите на 15-ти ноември. Текстът много напомня документалната драма, станала толкова популярна напоследък, и отново разказва три покъртителни  истории на момичета в трудна възраст, с тежки психологически проблеми, неща, които ни заобикалят и които. като че ли се правим, че не забелязваме.

Да припомня, че Ярослава Пулинович е авторката на ”Жана“, спектакъл на Явор Гърдев в същия театър. Самата Ярослава е много млада, но вече доста популярна в родната Русия, но и в Европа. А спектакълът е дебют на уникалния актьор Ованес Торосян, който се оказва изключително талантлив и като режисьор. Трите прекрасни актриси София Рухова, Милена Ерменкова и Ася Димитрова са безупречни и правдиви в изграждането на автентичните образи на своите героини.

За какво мечтае едно 15-годишно момиче – да бъде звезда, да има гадже, да бъде обичано, да не е само, да не бъде унижавано, да намери себе си? Всяка от нас, момичета, е Наташа. И всички ние мечтаем за близост. Само че близостта има различни измерения.

Третото заглавие, което със сигурност  няма да ви остави безразлични, е един моноспектактъл, дело на актьора Михаил Милчев, казва се ”Мадам Мишима“,  автор е Елена Алексиева, а режисьор - Калин Ангелов. Представлението се играе в малката зала на театър ”София” и ни пренася в затворническа килия (сценография Никола Налбантов), където можем да станем съпричастни към изповедта на един/една влюбен в смъртта ангел/секундант на избраното от небезивестния писател Юкийо Мишима сепуко. 

Чуден, чуден актьор е Михаил Милчев – готов не само да влезе в костюма на гейша, но и да изпълни всяка своя клетка и жест с японски минимализъм и стаена експлозия от чувства. Силен текст, необичаен, различен, нищо общо с хленченето на дребно и злободневните теми. Както много пъти е доказвала Елена Алексиева, висотата на съжденията идва от летвата на собствените ни интереси и способност да се надскочим. Адмирации и за прецизната режисура на Калин Ангелов, който пък се прочу с друг много успешен моноспектакъл – ”Глас“ на Ивана Папазова.

Макар и твърде екзотичен за популярния вкус на болшинството зрители, спектакълът респектира с професионализъм и честност.

И ако вие сте от хората, които предпочитат уникалното изживяване пред поредното развлечение, то тогава запомнете тези заглавия и се сдобийте с бюлетина за гласуване в касите на съответните театри.