Ето една ефектна история: 2012 година, София, един тийнейджър, както изисква клишето - неразбран, с проблеми в общуването и най-вече с мрънкащата си майка-истеричка влиза в един антикварен магазин, бягайки от ченгетата и излиза през врата, която вместо на бул. "Мария Луиза"  го отпраща чак в 60-те на  XX век  на бул. "Георги Димитров"!

Хитро нали?! При това без никаква си там машина на времето! И какво се случва с него в 60-те - среща връстници, притиснати от нелепите забрани на социализма, претърпява челен сблъсък със странните изрази, език и порядки на това време. Но пък затова като бонус среща и... любовта.

Чудо! И като всяко чудо –  трае три дни. Момчето е изправено пред избор – къде иска да живее, в този или в онзи век, при своето време или при любимата. Няма да ви казвам какво избира.  Тази среща обаче се оказва паметна и важна и за едните и за другите, и за соцмладежите и за модерния тийн.

Сценарият на мюзикъла "Скачай", най-новото попълнение в репертоара на Театър София, има всички качества да задвижи невероятен екшън с много смях и поуки, както за малки, така и за големи.

Оргиналната хрумка, дело на неуморната Здрава Каменова, въпреки дребните детайли и неточности, си остава най-голямото постижение в иначе амбициозния проект. Изключително младият постановъчен екип (режисьор Калин Ангелов, музиката е на вече известния, но също така млад актьор и театрален композитор Мартин Каров) много се е старал, но като в повечето български мюзикъли и тук има стандартните слаби места.

Актьорите хем пеят на живо, хем на плейбек и така сами се прецакват, вместо да си помогнат, защото трябва да догонят собствените си гласове. Хореографията (Ана Митева) е модерна, нестандартна, но синхронът в груповите изпълнения – никакъв го няма.

Визията (сценография Никола Налбантов) – 3D ефекти, графити,  нива, но често "надиграва" самите актьори, а те са принудени да се вписват в нея, вместо да е обратното.

Актьорите са някои от най-младите звезди на трупата – Юлиян Рачков, Мартин Гяуров, Силвия Петкова, Йоанна Темелкова, Юлиян Малинов, Симона Халачева, Дария Симеонова, както и  опитните Милена Живкова, Петя Силянова, Сава Пиперов, Михаил Милчев, Николай Върбанов.

Но голямото откритие е безспорно второкурсникът от НАТФИЗ Калин Пачеръзки, който по природа носи енергията и хъса на своя. Това момче си струва да се следи, защото не отстъпва по нищо на по-големите си каки и батковци, даже напротив.
Този спектакъл със сигурност ще се гледа и ще пълни салони, но дали ще напълни главите и сърцата на дивите тийнове, е малко под съмнение. Много ми се иска да не съм права.

За съжаление, няма нито един мюзикъл в репертоара на театрите ни, който да послужи за мерило и пример. И обикновено оправданието е, че нямаме традиции в жанра. Лошото е, че се оправдаваме с това вече 20 години. Е, да, при нас театърът не е индустрия, както е на Бродуей, тук не се наливат  милиони, а актьорите ни не могат да пеят, а певците ни – не могат да играят. За пластиката – да не говорим, синхронът е почти немислим, телата са като че ли от пластмаса.
Е добре, има артистизъм и желание, има. И тук-там се получава. Добрите примери обаче съвсем не са от  Музикалния театър, който би трябвало да е спец в това.

Вече 6 години се играят при препълнени салони "Страхотните момчета" в Младежки театър "Николай Бинев"! Прецедент! А формулата е - по-малко претенции, повече театър и експресивност, страхотен актьорски състав и правилно разпределение на ролите и най-вече – силен сценарий. За тези, които не знаят, това е сценичната версия на популярния филм "Време за мъже".
С удоволствие ще спомена и дипломните спектакли на студентите от Консерваторията – "Коса" и "Слава", и май с това ще приключа. Иначе по нашите сцени са се играли култови заглавия като "Зоро", "Исус Христос супер звезда", "Ах, този джаз", имаше и опити върху "Оркестър без име", "Площад Синева". 

Мюзикълът е лек, развлекателен жанр, който е тежък за изпълнение и мноооооооого скъп. И не традициите, а мащабът е проблемът. Нямаме мащаб за правене на мюзикъл.  Ако поне веднъж сте гледали истински мюзикъл в Лондон или Ню Йорк, надали ще ви се иска да повторите и на нашите географски ширини.

За по-наивните и непретенциозните, това все пак си е забавление. Но не тръгвайте с големи очаквания, защото скокът във времето може да бъде опасен.