Скъпи читатели, за нас е удоволствие да ви представим първата статия от новата поредица на Edna.bg - "Аплодисменти", посветена на талантливите жени в областта на изкуството. Нашият автор Кремена Димитрова ще ви я поднася в рубриката "Свободно време", а в нея акцентът ще попада върху дами, не толкова популярни, но уникални с таланта си и способностите да бъдат по-различни. Жени, на които си струва да ръкопляскаме. Аплодисменти...

* * *

Очите ѝ са друг свят, отиват ѝ шапки, има дни, в които е щастлива, пече хубав хляб, вечер луната я гледа, за нея всеки ден е празник, уважава дядо си и обича едно момче с тайно име. За него е съчинила нова азбука и я е нарисувала – "Азбука на любовта". Там, между картинките е нейната любов – обикновена и неземна едновременно.

Тя е една вълшебна жена. Не само защото вярва във вълшебствата, а защото може да ги създава. Тя е Рин Ямамура. Тя е дом, в който можеш да влезеш, ако затвориш очи и станеш отново дете. Рин означава етика, Ямамура – планинско село. За приятелите си, обаче, тя е Рин Баба, не защото е баба, а защото е мъдра като индийски свами.

От далечна Япония до тук я довежда любовта към куклите и приключенският ѝ дух. Но скромно казва, че е стигнала чак до България, защото: "Майка ми ме ритна по дупето оттам насам." А на въпроса защо остана тук, тя отговаря: "Не съм решила аз. България не ми даде да изчезна." От Япония най-много ѝ липсват семейните сбирки.

Като дете е била усмихната без зъби, а сега е просто усмихната. Щастлива майка на малката Хика, за която казва, че тя я възпитава, а не Рин нея. На въпроса как би изхарчила 1 милион лева, Рин смело и без да се замисли отговаря: "за токчета, червила, шперплат, силикон, смола, стъкло, червила, тухли, керемиди, цигари, червила, ламарина, дунапрен, отвертки - плюс и минус.. ще ми стигнат ли парите?" Иначе талантливата вълшебница е "чат-пат" суетна и има уникална колекция от шалове.

За да стигне дотук, Рин Ямамура е завършила НАТФИЗ, специалност сценография за куклен театър при проф. Майя Петрова. Автор е на сценографиите и куклите на спектаклите: "Цар Шушумига" от Константин Илиев, на ДТ Пазарджик, и "Бурята" по Шекспир, реж. Катя Петрова, Столичен куклен театър, на "Карслон" реж. Здрава Каменова, "В Тоскана" от Жорди Галсеран, реж. Ида Даниел, Народен театър "Иван Вазов". Професионално се занимава с илюстрация, графика, видеоарт, пространствен дизайн и куклено изкуство. Но е толкова добра, че я търсят и за дизайн на рекламни материали, а и просто за съвет.

Рин е художник и на две филмови продукции – "Жълто куче" и на нашумелия наскоро "Виктория" на Майа Виткова, който представи България достойно на престижния фестивал на независимото кино "Сънданс".

Чудейки се какво да я питам, изцепвам баналното: "Религиозна ли си? И в какво вярваш?" И отговорът ѝ отново ме зашеметява: "Религия" е просто една дума. Вярвам в нещо, което е бездумно."

За нея Радослав Чичев – поет и драматург, сценографията за чиято пиеса Рин в момента прави, казва: "Рин е чудесна – като рисунките си". Пиесата се репетира в момента в "Театър 199", казва се "Колекционерката" и е моно на шеметната Мая Бежанска. Режисьор е Катя Петрова, с която Рин работи в тандем. Очаква се изключително преживяване! Ще се появи през април.

Рин не е от разговорливите. Отговаря кратко, има логиката на дете и притежава безгранично въображение. Богиня на стила и минимализма. Неочаквана и поетична, наивна и мъдра, тя е от хората, които оставят следи и въпроси. Хладнокръвна, спокойна и непукист, живее и работи така, сякаш всичко е на игра. Едно непораснало дете, което се забавлява и от това се ражда красота.