Аз съм от поколението, което изживя прехода, съзрявайки и формирайки се като личност. Когато Берлинската стена падна, бях на 15 - възраст впечатлителна и буйна. Тогава изграждахме ценностната си система, слушайки "Флойд", "Куийн", "Цепелин". Учехме английски, превеждайки текстовете на песните им. Лепяхме плакати по стените и превъртахме касетки с молив. Великият албум и филм със същото име "Стената" са част от нас, родените през 70-те, и то неотменна част.

"Стената" е основата, от която избуяхме и пораснахме и сега сме по улиците за трети път, в опит да разрушим стените на несвободата и несправедливостта.

Всяка една дума от "The Wall", всеки един тон, всяка една картина, която поражда в съзнанието (а и подсъзнанието) ми са част от моята лична библия. Веруюто ми, което ме прави силна. "Стената" е събитие, което бележи нашето прощаване с детството, нашето нерадостно и трудно порастване, сбогуването с илюзиите и научаването да се борим, свикването да се живее със загубите, меланхолията и тъгата на безнадеждното помъдряване в един разделен, студен и жесток свят.

Растяхме по време на Студената война и Желязната завеса, живяхме разделени от стени, предразсъдъци и страх. Родителите не ни казваха това, което тайно научавахме и обсъждахме в кварталните тайфи, пазеха ни от неясното бавно и мъчително събуждане на промяната.

И когато дойде онази паметна дата 9 ноември 1989 г., когато Берлинската стена, разделяща бедния Източен блок от капиталистически охолния Запад, рухна, ние бяхме изпълнени с необясним и еуфоричен по детски ентусиазъм от случването на нещо наистина голямо. Макар и да не го разбирахме много добре, ние чувствахме, че за нас се отварят нови врати, нови светли и свободни хоризонти.

Излишно и банално е да казвам, че "Пинк Флойд" е една от най-великите групи за всички времена. Не само, защото направиха революция в рок музиката, а най-вече, защото създадоха една философия, която ни прави повече човеци. Техният пацифизъм и експресия завладяха милиони.

"Флойд" е една от групите, променили света. Буквално. В речника ни са навлезли изрази, които произхождат от техните песни и албуми – "още една тухла в стената", "по тънък лед", "високи надежди", "от тъмната страна на луната", "удобно вцепенен", и още много. Заслушайте се в техните текстове, нима не сте мислили и вие така?!

Няма начин за родените през 70-те идването на този концерт-спектакъл "Стената" (30 август, стадион "Васил Левски" от 20,00 часа) да не е преизпълнено с много емоции и носталгия. Тези дни, като горд притежател на билет за концерта реших да си припомня отново филма. С днешното си съзнание и натрупан опит открих колко тягостно-депресиращ и в същото време освобождаващ е той. Наричат това катарзис. Пречистване и просветление.

"The child is grown,
The dream is gone.
I have become comfortably numb."

Днешните почти 40-годишни построихме много стени – между себе си и света, между нас и родителите ни, между богати и бедни, леви и десни, и още какви ли не. Стената падна, но вътре в нас тя продължава да живее и да ни огражда от света, да ни затваря в собствената ни клетка. Имам странното усещане, че всичко се повтаря. Че е дошло време, в което отново ще трябва да се изправим пред себе си и да си кажем – "Is there anybody out there?"

Затова, скъпи флойдманиаци, идете на концерта и вземете своята доза смелост. А останалите, изслушайте с разбиране и любов разказите на очевидците.

"Don't give in without a fight."

Всичко около турнето на Роджър Уотърс и други интересни неща можете да откриете тук.