Ако положителният модел на поведение и възприятие към света има човешки облик, то със сигурност в него ще припознаем Нина Николина. Как става така, че усмивката почти никога не слиза от лицето й, защо трябваше да стигне чак до Сингапур, за да се научи да прави супа топчета и колко е важно да ценим и пазим българското изкуство, за да не бъдем "измити" като нация.

Нина Николина е родена на 25 юни 1975 г. в град Враца, а с музика започва да се занимава още на 3-годишна възраст, когато става солистка в училищния хор. В Плевен завършва музикалното училище "Любомир Пипков" със специалност "Фолклорно пеене и контрабас", а по-късно и Пловдивската академия за музикално и танцово изкуство с профил "Дирижиране на народен хор и оркестър" и "Музикална педагогика". Певицата става популярна с предаването на Слави Трифонов "Хъшове". Тя е печелила различни награди, но сред най-запомнящите е отличието за парчето "Ти", което през 2008 г. е обявено за "Песен на десетилетието" от вече несъществуващата музикална телевизия ММ.

- Изглеждаш много ведър и усмихнат човек. Каква е твоята рецепта за съхраняване на положителния тон в живота ти?
- Никога не съм се замисляла за рецепта в това отношение, защото съм родена с този характер. Щастлива съм, че повечето хора се радват на моя позитивизъм. Човек до голяма степен сам избира какъв светоглед да има. Ако се страхуваш от нещо, то те преследва, затова аз предпочитам да не се плаша да бъда ведър човек.

- На какво искаш да научиш твоята дъщеря Валентина и от какво да я опазиш?
- Тя все още е много малка (две години и четири месеца), но се сещам как един мой приятел ми каза, че колкото и да се стараем да възпитаваме собствените си деца, те рано или късно ще заприличат нас. Опитвам се да й давам добър пример, но не се натрапвам с моето поведение. Тя има пълната свобода да расте безгрижно, а на мен прилича по това, че е много усмихната и постоянно пее.

- Живя за известно време във Франция и Сингапур, но би ли останала за постоянно извън граница?
- Животът в чужбина безспорно е по-организиран, но няма най-важното като семейната среда и приятелствата, градени с години. Ако се наложи да замина в друга страна за дълго, ще ми трябва доста време да организирам този процес, за да мога и там да създам качествен кръг от хора, с които да общувам пълноценно.

- Имаш ли любими занимания, без да броим музиката?
- Повечето сфери на изкуството са ми любопитни, но засега само от любителска гледна точка. Фотокадрите, които запечатах от Куба преди няколко години, нямаха за цел да влязат в изложба, а просто бях впечатлена от тази страна и постоянното снимане там дойде като естествен процес. След което през 2006 г., направих и експозицията "Хавана, която ще помня" със събрания набор от фотоси. Оттогава обаче не съм била на друго място, което да ме е вдъхновило толкова силно.

- Известна си и с по-нестандартния ти моден вкус. Къде най-често пазаруваш дрехи и как се поддържаш в такава добра физическа форма?
- Обичам да изглеждам по-нетрадиционно още от малка. Даже си спомням как сама си бях изрисувала чифт обувки от типа на кларковете и моята учителка се бе оплакала на майка ми, че едва ли не нямаме пари, след като ходя с оцветени обувки и скъсани (нарочно) панталони. Моите родители никога не са възразявали по отношение на модните ми решения. Не робувам на марки, така че магазините за втора употреба също са сред местата, където често влизам и пазарувам.
Слава Богу, че слабата физика е генетично заложена при мен, защото обичам да си похапвам в неограничени количества. Като ученичка имах комплекс, че съм прекалено кльощава, но сега това, че не трупам килограми само може да ме радва.

- Преди време беше казала, че не си запален кулинар, а с раждането на дъщеря ти Валентина това положение промени ли се? Имаш ли любим специалитет?
- Не станах по-добър кулинар и след като станах майка. Докато живяхме в Сингапур с моето семейство, се понаучих да готвя, като кухненският ми репертоар включваше най-вече набор от различни супи. Определено готвенето не ми е страст. Старая се Валентина да се храни с повече домашно приготвени ястия и дано я опазим колкото се може по-дълго от вредните хранителни навици, които властват сред подрастващите.

- Работила си с качествен подбор от професионалисти по новия ти албум "Нина Николина и Берковската духова музика" и концерта за представянето му, който ще е факт на 24 май в зала 1 на НДК? Как дойде идеята да ги поканиш?
- Всички хора, участвали в албума, са близки мои приятели.Той включва 12 от най-емблематичните ни народни песни. Отдавна знам, че Христо Мутафчиев пее много хубаво и без колебание реших да го поканя, за да изпеем "Пуста младост", същото се случи е със "Зайди, зайди ясно слънце", където пък пея в дует с Камен Донев, който е и режисьор на концерта за промотирането на албума. По-сложно обаче се оказа да навия заклет поп певец като Любо Киров да изпее фолклорна песен. Трябваше да бъда доста настоятелна, но в крайна сметка успях да го спечеля за каузата като вокал към композицията "Море пиле". Дори след записите, Любо постоянно ме питаше кога пак ще записваме фолклор, което ми подсказва, че явно му е харесало да пее и в този жанр. Когато твориш фолклорен албум е много важно да си запознат с тази музика. Точно такъв е и случаят с Георги Красимиров-Герасим, защото е трето поколение музикант (за наш късмет, докато си приказвахме с Нина, Герасим, който е аранжирал песните в новия й албум, също бе наблизо, така че без колебание го включихме в разговора).

- Георги Красимиров-Герасим: Основната идея на албума бе да поднесем много известни български народни песни, но със съвсем нов и неправен до този момент аранжимент. Това е и причината периодът от началото до завършването на проекта да ни отнеме цяла година. Има доста интересни музикални експерименти в албума на Нина Николина, като например парчето "Улица Лисабон", в което са преплетени етно и джаз елементи. Във вечната песен "Излел е Дельо Хайдутин" сме наслагвали клубни ритми, а в "Рофинка болна легнала" използвахме ортодоксалното пеене на хора "Свети Роман Сладкопевец". От друга страна не сме пропуснали и чисто фолклорни изпявания без никаква модерна намеса в песента "Дреме ми се, лега ми се", където Нина Николина си партнира с талантливата народна певица Лиляна Галевска.

- Има ли заснет клип на някоя от песните в албума?
- Георги Красимиров-Герасим: Направихме видеоклип на може би най-емблематичната песен в албума, а именно "Свети Георги". Заснехме го в читалището на Берковица, където Нина Николина направи и записите към албума. С тази композиция искам да отдам почит към моя дядо, който също се казваше Георги и беше знаков учител в Берковица.

- Знаем колко си запалена по пътуванията, но кой е споменът и мястото, които са те провокирали най-явно?
- Не обичам да се връщам към места, на които съм била, а по-скоро харесвам да преоткривам нови. От край време си мечтая да изкача Килиманджаро, но с 13-килограмовата ми дъщеря на гърба ще е доста по-трудно (смее се). Още от съвсем малка я нарамвах на гърба си и правехме планински преходи, които и сега предпочитаме, щом ни се отвори повечко свободно време.

- Песента, филмът и книгата, които те описват най-точно?
- Харесвам музиката на Сезария Евора, а от актрисите се спирам на Пенелопе Круз заради нейния темперамент и автентичност. Напоследък чета една книга, написана от свещеник, която показва религиозните порядки в много чиста и неподправена светлина.
- Георги Красимиров-Герасим: Сред любимите ми филми нареждам "Открадната красота" и "Да устоиш на Пикасо", групата, която непрестанно слушам е "Тото", а музикалната квинтесенция при Моцарт е ненадмината и винаги ще ме впечатлява, особено от музикантска гледна точка.

- Не мислиш ли, че подрастващите все повече се отдалечават от българските корени и фолклорната музика? Накъде върви съвременната българска музика според теб?
- Всичко зависи от това как поднасяш музиката на хората. Българинът определено цени хубавите песни, но никой не е пророк в собствената си страна, така е и с фолклора. Аз съм оптимист и усещам, че българската съвременна музика е в подем. Важно е и медиите да подкрепят нас изпълнителите, за да осигуряват чуваемост на песните и клиповете ни, защото в един момент това постоянно западно звучене ще "измие" българските културни ценности и нашия облик като нация.

* Концертът на Нина Николина и Берковската духова музика е на 24 май в зала 1 на НДК от 19,00 часа с цени на билетите между 10 и 20 лв., а новият албум на Нина Николина ще се разпространява заедно с вестниците "Труд" и "24 часа" от 23 май.