Кажи ми каква музика слушаш, за да разбера кой си.

В XXI век това важи повече отвсякога поради простата причина, че сега съжителстват всички възможни музикални стилове, които предишното столетие е открило. Всеки има свободата да се самоопредели като лайфстайл спрямо стила музика, която предпочита.

През 60-те да защитаваш музикалните си предпочитания е било кауза с мащабите на революция. Неслучайно пак въпросното десетилетие е родило и философия, и естетика, и етика, свързани с  любимата музика. Рокендролът, сексуалната революция, свободата на словото и на себеизразяването, правото на глас и пацифистката идеология са ценностите за поколението на нашите бащи и майки, но са също толкова валидни и днес. Безспорната доктрина на рокманиаците почива върху текстовете и музиката на банди като вечните "Бийтълс", "Ролинг Стоунс", "Лед Цепелин", "Дийп Пърпъл", АC/DC, "Металика".

Рок, метъл, блус – ритъм и бунт! Никой фен не е пропуснал хитовите филми "Коса", "Стената", "Доорс", "Исус Христос Суперзвезда", "Блус Брадърс", както и по-новите "Across the Universe", "Рок Радио" и "Рок завинаги".

На другия полюс са дискарите. Музиката на 80-те. Модата в обличането, дизайна, масовите дискомаратони, танците са характерни за търсещите социален контакт и забавление.

Лековата, ритмична, романтична понякога. Дискомузиката не може без култовите  "Брилянтин", "Треска в събота вечер", "Мръсни танци", "Мама миа",  а напоследък нашумя сред социалните мрежи у нас и движението "Обичам 90-те".

Лъскави и ярки дрехи, пластмасови едри бижута, накъдрени и топирани коси, вталени дънки, клош панталони, както и безспорният култ към поп-арта. И нали знаете – "Бони М" и АББА форевър!

Някъде по средата между едното и другото са любителите на електронната музика. От древните Жан Мишел Жар и Вангелис през "Стереофоникс" до хип-хоп и технодвижението. Няма как да не споменем Метрополис културата, екстази манията, искейпизма и масовите мероприятия с колективни изригвания в пиу-пиу-пи-пи-пиу.

Стил типичен за тийновете, които искат да бъдат различни и да се противопоставят на дъртите. Шарени коси, татуси, пиърсинги, гумени гривни, кецове – всичко, което ти дава свобода на скачане и куфеене.

Тъмни дрехи, черен молив на очите, тъмно червило, закопчани до горе ризи, кларкове, възкъси, но широки панталони, чорапогащници с дупки, тиранти, значки, еполети, дълги манта, шлифери. Познахте ли ги? Ню уейв и дарк! Кълнат се в "Кюър" и "Депеш Мод", рецитират Димитър Воев и са „Нова генерация завинаги”. Наскоро имаха голямо честване с тридневен хепънинг на тема "Улица "Нов Живот". Песимистични, социално чувствителни, винаги неразбрани и отритнати от обществото, те са интелигентни и талантливи, но не прекалявайте с дозата – води до тотална меланхолия и депресия!

В последните няколко години има особено завръщане към ретро стилове, които са свързани и с определен тип танцова култура.
Първата такава модна вълна беше със салса и меренге. Това провокира създаването на много танцови школи, фестивали, заведения, стайлинг. Бумът е предизвикан от желанието за социални контакти и сексуалността в подобен тип горещи танци, идващи от Латинска Америка. Този тип общуване изисква намирането на партньор, а с това подпомага промискуитета. Успехът на школите на Памбос и Афредо Торес се дължат на желанието на много офисно задръстени люде, които искат да получат три-в-едно – разтоварване, нови запознанства и добра фигура. Понякога и безплатен секс.

Танц-манията провокира правенето на цяла индустрия от филми с подобна тематика. Ще споменем само легендарните "Флашданс" и "Божествени тела",  но и мюзикълите "Чикаго", "Ах, този джаз", "Кабаре", "Бурлеска", "Мулен руж".

Пак в тази категория е и по-новата мания – тангото! Страсти, изящност, чувственост. Да свалим шапки пред филма "Танго" на Саура, но основни са  и "Ще танцуваме ли", "Танго уроци". Ако сте лаици, хубаво е да знаете, че тангото е главно два вида – аржентинско и френско. Това е салонен танц, който изисква много добър партньор, който да поведе дамата, която пък трябва да му се довери, да се отдаде и да го остави да задава фигурите. Дамската привилегия е в украшенията и детайлите на танца, фриволното увиване на прасеца, подритване, подскачане. Препоръчвам ви няколко танго сайта и школи (1, 2, 3). Партитата на тангерите се казват "милонги" и се провеждат в готини клубове с паркет!

За съжаление в България са много малко местата, където може да се учи един друг горещ танц – фламенко. Испанският танц е част от запазената марка на великия Карлос Саура с едноименния му филм, но и също с гениалния „Кармен”,  както и в по-общия филм "Иберия". За наше щастие напоследък много от звездите на музиката идват за концерти в София. Наскоро дори ни посети и Националният балет на Испания – изпълняващ няколко великолепни хореографии с фламенко. Ще споменем и незбравимия концерт на Естрея Моренте, както и черната перла Конча Буйка, чийто втори концерт предстои на 18 декември в НДК.

Ако си сипете едно силно уиски, запалите пура, няма как да не се изкефите и на "Птицата" (филм за Чарли Паркър), "De-lovely" (филм за Кол Портър) или "Beyond the Sea" (филм за Боби Дарин). Това са биографични филми за големи джаз легенди. Пак в джаз линията са и филми като "Котън Клъб", да речем. Джазът е музика на почти век, но продължава да се развива и никога не престава да бъде харесвана и да вдъхновява.

За да завършим ретро вълната, ще ви осветлим кои са "хипстърите". Това са артистични младежи, които много държат на външния си вид, интересуват се от различни субкултурни движения в сферата на музиката, литературата и модата, дизайна. Четат списание
"Едно", посещават всичките им "ивенти". Увличат се от екология, социални движения, но всичко при тях е преди всичко поза и все по-малко действие. За тях е характерна суинг и винтидж културата, затова често пазаруват  от секънд хендове или аутлети, но за да не ги е срам, им викат "бутици". 

За суинг маниаците ще споменем, че в София вече има и клубове по танци в рокабили и линдихоп стилове. Не пропускайте "Charleston Sofia". Препоръчвам горещо и един чудесен руски филм-мюзикъл със същото име "Хипстъри", което на руски звучи  "Стиляги". 

За десерт ще припомним етномодата и ще сложим показалец върху "Музиката на Истанбул" на Фатих Акин и "Buena Vista Social Club" на големия Вендерс.

Пропуснатите течения и субкултури, както и подразделенията им да ме извинят, защото са безумно много и един текст не стига. За един век се оказа, че е по-важно не от какъв произход си, а каква музика слушаш. Музиката определя лайфстайла, приятелите ти, местата, където се забавляваш, курортите, където почиваш, колата, която караш или вземаш на стоп, та дори и храната, която ядеш.

Защото, мили читатели, музиката е солта на живота!