Момичето с много имена

Радмила Младенова
Снимка: Нева Мичева

Крeмена Димитрова

По документи тя се казва Радмила Младенова. По душа и талант е Ранополия. Колкото повече я опознаваш, толкова повече нейни имена откриваш. И пак остава неуловима и неназовима. Не мога да кажа каква е нейната професия, няма и нужда. Защото тя може толкова много неща и никак, ама никак не е важно с какво си изкарва хляба. Обича да пътува на стоп, пише забележителни пътеписи, снове между България и Германия, където понастоящем живее, но ѝ е широко около врата, защото ѝ е широко на мирогледа.

Тя е момиче (не бройте годините, те са относителни) на 70-те. И като представител на поколението се опитва да се сглоби с парчетата спомени и мечти, които компютърът и паметта на тялото и душата ѝ пазят. Нейният "рамон" – жанр, който сама е измислила, с поетично нежното име "Бялата ни спалня" наскоро излезе от печат и влезе в сърцата ни, благодарение на неуморната Невена Дишлиева- Кръстева и издателство ICU, неповторимата Нева Мичева – редактор и Зорница-София Попганчева – художествен оформител и модел във фотосесията, съпътстваща рекламната кампания на романа. Дотук с фактологията около книгата.

Тази книга влюбва. Тази книга ме разказва, нищо че е нечий друг автобиографичен роман. Тя ме кара да си спомням и да се откривам. Тя събужда невинната чувствителност на порасналото дете в мен, тя ме прави повече мене си и затова е много специална. За справка с вече прочетени ревюта на книгата – действа и на другите по подобен начин. Докато четеш, ти се иска да пишеш, да пишеш...

Рядко се случва някой да те вкара толкова навътре в собствената си писателска лаборатория. Всъщност, не е точно писателска. Всъщност, не е съвсем и лаборатория. Защото Радмила не е писател, а страстен ловец на красота и нежност, на любов и самота, на надежда и копнеж. Такава честност и откритост, такова разголване и споделеност няма как да не направят на пух и прах всички определения на жанра "роман". Ако авторката беше на поне 80 години, това биха могли да бъдат мемоари. Това е едно огромно ненаписано писмо до липсващия баща, това е пътепис, това е романтична драма, това е... мозайка, калейдоскоп, пъзел, пачуърк, шарена родопска черга, изтъкана от думи.

Познавам Радмила бегло. Но много бих искала да ви я разкажа, да ви влюбя в нея.

Затова ѝ зададох няколко шантави въпроса, породени на принципа на тоталната импровизация и поток на съзнанието. Ето какво се получи:

- Какво си ти - река, море или океан?

Ако ще трябва да приемам формата на водоем, то тогава искам да съм Окото, второто от Седемте рилски езера.

- Кой непознат би поканила на вечеря?

Някой, който си пада по приказки, рецепти и други афродизиаци.

- Автобус или влак, ако трябва да стигнеш до морето?

Нощният експрес.

- Кой мислиш ще прочете твоя "рамон"? Как мислиш, че ще ги промениш?

Всеки, който се интересува не само от лицевата, но и от опаката страна на човека. Нямам за цел да променям хората.

- Кого променя повече книгата - този, който я чете или този, който я пише?

Не знам – читателят и писателят в мен все още спорят по този въпрос.

- Каква музика звучи в твоята книга?

Джаз импровизация.

- Има ли кауза, за която си готова на всичко?

Не.

- Думата на годината за теб?

Думата "силиънс" от Речника на неизвестните тъги. Както се обяснява в този речник, "силиънс" е онази незабележима изключителност, която ни заобикаля в ежедневието – скритите таланти на приятели и колеги, отлитащите соло изпълнения на улични музиканти, зашеметяващата изразителност на анонимни потребители, невидените работи на амбициозни художници – които биха се счели за шедьоври, ако оценката идваше от картела на популярния вкус, който приема, че възхитителността е рядко и ценно качество и по невнимание пренебрегва скритите съкровища, които макар и да не са безупречни, все пак са по някакъв начин съвършени.

- Можеш ли да опишеш себе си в едно изречение?

Не мога да се побера в едно изречение.

- Най-близките на сърцето ти автори-писатели. 

Фокнър, E.Е. Къмингс, Маркес, Джуно Диас, Ромен Гари, Йордан Йовков, Киплинг, Ерих Кестнер.

- Какво има на нощното ти шкафче?

Нямам нощно шкафче, но в момента край леглото ми има купчина с писма и картички от студентските години, чаша с кафе, пет фотоалбума, кутия с шоколадови бонбони и множество книги – едни, писани от приятели ("Апарат" на Васил Георгиев), други – превеждани от приятели ("Императорът на всички болести" в превод на Мария Атанасова), трети – редактирани от приятели ("Органът на мълчанието" под редакцията на Веселин Трандов) и четвърти – нарисувани от приятели ("Writing into the Unknown" с илюстрации на Райчо Станев).

- Най-големият ти грях?

Трудно ми е да степенувам по големина житейските си прегрешения.

- Най-голямото ти постижение?

Усещането за нежност към хората, с които ме среща животът.

Стана ли ви интересно? Признайте си – поне малко? Вземете "Бялата ни спалня", отворете я на произволна страница и се гмурнете. Плуването ще бъде запомнящо се, ще откриете много, много забравени съкровища, но предупреждавам – те са на дъното на океана, не на крайбрежието! Ваш капитан ще бъде милата, вечно млада и нова РадМИЛА МЛАДеНОВА.

А сега ви представям част от "музите", красящи корицата и страниците на книгата "Бялата ни спалня". Насладете им се:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти