Бързам да напиша този текст и да го споделя с вас, защото имам да ви кажа нещо много важно. То може да прозвучи на пръв поглед като поредното рекламно послание, но то не е, то е зов! Зов за споделяне.
Културното събитие на годината – експонирането на 300 картини на Владимир Димитров – Майстора на целия втори етаж на ремонтираната Национална художествена галерия, е на път да приключи със затваряне буквално и преносно на вратите под носа на всички желаещи да споделят това благоговение пред майсторството на Майстора. На два пъти организаторите на изложбата удължават срока за нейното провеждане. При небивал интерес и дълги опашки за билети, изложбата върви към своя край. На 14-ти октомври, неделя, картините ще отпътуват към депата за съхранение.
Налегната от куп задачи за изпълнение и десетки събития в личния ми културен календар, бях на косъм от това, нехайно и безотговорно, да пропусна едно от най-големите си естетически вълнения след посещението на Гугенхайм и МОМА през 2005-та.
Неделя следобед, аз и моя приятелка, също културолог, усмихнати и щастливи се нареждаме на опашка в Националния музей на българското изобразително изкуство (ако не знаете, че това е пълното име на галерията, която сме свикнали да наричаме просто Двореца).
Възпитано търпеливо изчакваме своя ред, въпреки изнервените и притеснени в блъсканицата за изкуство хора, които се чудеха как е възможно да чакаш повече от час, за да видиш нещо, за което се смята че ни принадлежи като културна памет и ценност.
Оставете това, но парадоксът е, че при този небивал интерес, галерията затваря врати точно в 18.00 часа, независимо докъде си стигнал с разглеждането. Простото обяснение – точно в този час се задейства СОТ. И, ако си чакал един час, за да влезеш, трябва да предвидиш минимум час и за разглеждане на спокойствие.
Иначе НМБИИ са се постарали да направят много добри каталози и албуми, та дори и книжка за оцветяване с репродукции на Майстора. И всичко това на много приемливи цени.
Самата изложба е брилянтно подредена, с мисъл, опит, разбиране и любов към Майстора, когото всички признават и приемат за Майсторът с голямо М. Изключително находчив избор за откриване на първата ни галерия след освежителния и наложителен ремонт! Но, нека все пак да можем да се насладим по-дълго на художника, когото обичат и разпознават като стил, сюжетика и колорит дори и неграмотните в тази държава.
След тази изложба си дадох сметка на какво се дължи майсторството на Майстора. И мога да го формулирам така - скромност, дълбока любов към селото, корените и това, което ни прави уникални като хора. Защото в тези картини прозират душите на моделите, не само красотата им. Защото в неповторимия му и разпознаваем оригинален стил има толкова топлина и живот, че си тръгваш окрилен и пълен. Защото за времето си е бил абсолютен новатор в години, в които в Европа и Русия се развиват модерните течения на конструктивизма, концептуализма, кубизма, формализма, луминизма и други "изми".
Впечатляваща е и биографията на Майстора – тръгнал от бедно детство, само разчитайки на таланта си, той получава като дарение художествено образование, пътувания в чужбина, държавна работа и си спечелва дори меценат, който откупỳва всичко, което нарисува. Владимир Димитрова е бил и учител в Свищов, участвал и в двете Балкански войни (от там и цикълът му с военни картини).
За наше щастие и гордост наследството на Майстора не е пръснато по света, а е събрано и съхранено и ние можем да му се насладим. То е част от съкровищницата на духа и таланта, заради които не се срамуваме да се наречем българи.
И нека най-големите скептици идат и видят с очите си платната, за да се уверят, че Майстора не е само ябълки и круши и моми на полето. Неговите картини, уважаеми читатели, са материализиран дух.
В един от известните му автопортрети ликът на художника е отделен с ивица светлина от тъмния фон. Тази светлина е ореолът на майстора.
И той наистина свети.
*Редуциран вариант на изложбата "Майстора, цветето и вселената" можете да видите до 14.10.2012.
През това време ще се реди "Нова религия" на провокативния Деймиън Хърст, която ще остане до началото на декември.