Едва ли има по-женско занимание от плетенето. Сигурно всеки пази спомен за майка или баба, която приведена майстори фината мрежа на дантела. Но да не избързваме...
В Европа масовото разпространение на дантелата започва около 13 век в средите на аристокрацията и в кралските дворове. Оформят се различни плетачески центрове, известни и до днес, които дават името за определен вид дантела: венецианска, тенерифе, ретичела, редфордширска, генуезка, брюжска, алансонска и т.н. Постепенно начините на изработка се усъвършенстват и в действие влизат различни помощни средства като совалки, куки и др.
Техниката на плетене на този тип дантела е една и съща, но в отделните страни се изработват различни модели с различни по цвят и дебелина конци. Във всяка страна този занаят е характерен обикновено само за един район, а дантелата носи името на съответния град в региона.
Брюкселската дантела е пренесена в България в началото на 20 век и то не къде да е, а в Калофер, където я внася Елисавета Караминкова. Тя предава и първите уроци за изработка на дантелата на жените в града. Плетенето на дантели става много популярно занимание сред калоферките. От пренесените няколко европейски сплитки калоферските жени сътворяват над 110 нови - стилизирани форми на рози, житни класове, карамфили, нарциси, лоза, птици, животни и други. Тази дантела била предназначена за интериора на дома и по-рядко украсявала дрехите.
В България през годините след Освобождението през 1878 г. най-разпространени са арменската дантела (кене), совалковата дантела (калоферска дантела), поанласът (английска или румънска дантела – съчетание на шита дантела с изплетени на една кука ширити), немската дантела (на една кука) и плетената дантела на 5 куки.
Калоферската дантела се плете върху цилиндър, направен от плат и напълнен с пресовано сено или дървени стърготини, който е закрепен на специален статив. Използват се малки совалчици от клен, орех или бук (твърдо дърво, което попива потта от ръката), които представляват мънички вретенца с намотани конци.
Плете се винаги с четен брой совалки, като най-обикновените модели изискват между 8 и 12 броя. Има и такива модели, за които са необходими 56 и повече совалки.
Традиционният цвят на калоферската дантела е екрю, но днес вече се използва и бяло, както и конци от ламе. Колкото е по-тънка нишката, толкова по-фина става дантелата - и не подлежи на разплитане: сбъркаш ли веднъж, няма връщане назад.
Но да се върнем в Калофер – по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) градчето е опожарено и в разруха. Хората са без поминък и само дантелите на жените осигуряват препитание на фамилиите. Калоферките плетели, а търговци продавали изделията им извън пределите на България. Плетяло се във всяка къща, а момичетата учели техниката още от съвсем малки.
Традицията зорко се пазела, а занаятът се предавал от майка на дъщеря, от баба на внучка. В общото дело се включили и мъжете, които изработвали от дърво совалките, необходими за плетенето на дантелата. Полека-лека, благодарение на продадените в чужбина дантели, градът се въздигнал от разрухата и се съживил.
Затова след Освобождението жителите на Калофер решили да съберат пари и да пратят няколко момичета в Брюксел да изучат занаята. Събраните пари обаче стигнали да бъде пратено само едно момиче, което заминало не за чужбина, а в София, в тогавашното Художествено-индустриално училище (днешната Художествена академия). Това е Донка Шипкова – тя била единствената курсистка, която изучавала техниката за изработване на брюкселска дантела в Отдела за приложни изкуства. Нейна преподавателка била чехкинята Тереза Холекова, поканена специално за тази цел. Двегодишния курс Донка Шипкова завършила за една година, дипломирала се и се върнала в родния град.
През септември 1910 г. в Калофер се открило първото и единствено в България Дантелено училище. В следващите години в него се обучавали около 1800 жени, както от града, така и от региона, а първата преподавателка е именно Донка Шипкова. Тя не само претворявала внесените от чужбина модели, а създавала и съвсем нови. В тях се преплитали чисто български стилизирани мотиви - роза, еделвайс, дъбови клонки, слънчогледи. Някои от орнаментите били заимствани от оригиналната българска дърворезба - житни класове, слънце, паун. Традицията да се обогатява дантелата с нови мотиви продължават ученичките на Донка, а после и другите плетачки.
Така в Калофер се ражда ново, чисто българско по характер изкуство – изработката на калоферската дантела. Запазена е техниката на совалковото плетене на брюкселска дантела, но калоферската е специфична. Калоферските майсторки дори са въвели изобретения – например покритите с подвижни капачета совалки, които позволяват да се работи, без пръстите да оставят следи от допир по конците. Изплетените дантели се използват не само за украса на ръбовете на дрехите, а и като покривки за мебели, стени, като част от калъфки за възглавници, като декорации на кърпи.
През 1933 г. Дантеленото училище било закрито и на негово място било отворено Земеделско училище. В него се запазили само 2 паралелки, в които се изучавало плетене. След като и те били закрити, изработването на дантели се пренесло изцяло в домашни условия.
Днес в училище "Иванка Ботева" в Калофер има свободно избираем предмет - плетене на калоферска дантела. В момента калоферските майсторки се броят на пръсти, което обрича този местен занаят на забрава. Всяка година на 15 август в Калофер се прави празник на местната дантела. В читалището пък е създаден златен фонд от калоферски дантели. Там се съхраняват най-добрите образци, пазят се и автентични дипломи от Дантеленото училище.
Автор: Тоня Василева
