Скандалът в изкуството не е от вчера. Още в 19 век художници, литератори, артисти са търсили новите форми, не толкова, за да изразят себе си, да покажат майсторство и финес, колкото да разкрият идеи. Оттогава датира и желанието да се премахне опосредстването между идеите и публиката чрез творбата.

Днешните така модерни арт инсталации и пърформанси на мнозина се струват неразбираеми, странни и като че ли претенциозни. Истината е, че зад тези форми на визуалното изкуство стои едно ново разбиране за това къде са границите на изкуството въобще. В голяма част от подобни акции, защото те са по-скоро акции, отколкото творби, стои скандалът, желанието за провокация и директното отправяне на идеи и послания.

Кога започва всичко това? За баща на арт инсталациите и новото изкуство може да се счита френският художник Марсел Дюшан. Той променя хода на историята на изкуството, превръщайки художествената творба от естетически в концептуален обект. Иновативният художник става известен по цял свят със своите readymade обекти. Те представляват предмети от всекидневието, които обаче са извадени от битовия си контекст и по този начин биват концептуално пресътворени. За пръв път в историята на изкуството Марсел Дюшан се осмелява да оспори материалната същност на художествената творба. И той не спира дотук, а променя и ролята на художника в творческия акт. Той става творец на идеи, а не на материални продукти. Най-известните негови творби са "Фонтанът" (тоест това е писоар, който е подписан от художника), "Поставката за вино", "Игра на шах", и др.

Макар че за Дюшан важното е било, че авторът припознава дадения обект като носител на неговите идеи и подписването му е вече знак за художествен акт, то за голяма част от съвременните автори това изкуство е анонимно. То не живее в галериите и музеите, а в социалната ни среда, в градското пространство. Спомняте си оцветяването на Паметника на Съветската армия от група момчета, които модифицираха отдавна загубилия сакрална стойност скулптурен комплекс в постмодерно произведение, критикуващо консуматорското общество. Целта беше постигната – те предизвикаха скандал, станаха известни, без да знаем техните имена и лица. Този пример дори стана заразителен и много други ги последваха. Подобни автори има много по света, тяхната сфера е повече свързана със стрийт арта, и в този смисъл няма как да не спомена англичанина Банкси.

През годините, особено около прехода, много български художници дръзнаха да работят в жанра на провокацията, загърбвайки консервативните и академични графика, живопис, скулптура. Да припомним появилите се през 90-те надписи "Косьо, Хубен Тушев", които нищо не говорeха на минувачите, но дразнеха окото на политици и властимащи с нахалството да маркират територии, отдавна приети за свещени.

Днес Хубен Черкелов, Георги Тушев и Косьо Минчев вече са световно известни художници, за които се пишат изследвания и биват канени на престижни арт форуми по света.

Още едно такова име е и Недко Солаков - рицарят на българското авангардно изкуство. Единственият български автор записал името си няколко пъти в престижното Венецианско биенале, както и във фестивалите "Документа" и Музея на братя Грим в Касел. Солаков не само не спира да твори и да ни изненадва, но и вече преподава своя опит в модерното изкуство и в мисленето за него навсякъде по света. От него можем да научим, че провокацията трябва да бъде отгледана и обгрижвана като малко дете със същата сериозност и отдаденост, независимо дали драскаш по стените, обличаш се като рицар или събираш на едно място жълти предмети. Неподготвеният зрител би възприел неговото изкуство с неглижираното "И аз мога така", но подобни възклицания са характерни само за хора, които остават при формата, и забравят идеята.

Авангардното изкуство на инсталациите и акциите поставя автора/твореца във фокуса на гледане и интерпретиране вместо творбата. Самият художник превръща себе си в творба и присъства тук-и-сега в акта на възприятието, на случването между гледащия и изразяващия. Блестящ пример за това е Марина Абрамович – най-знаковото име в световната история на пърформанса.

Преди година най-големият музей на съвременно изкуство в Ню Йорк - "МoМА" направи ретроспективна изложба, посветена на иконата на съвременното изкуство Марина Абрамович – 63-годишната баба на арт пърформанса, както сама себе си нарича тя. По повод експозицията беше заснет и филм със същото заглавие "Тhe artist is present" (продукция на телевизия "HBO"), който участва на "София Филм Фест" и беше видян от стотици нейни почитатели. От този филм съм запомнила едно знаково изречение на Марина - "Никога не питайте защо това се прави!". В работите на скандалната художничка от югославски произход има стопроцентова отдаденост, понякога с риск за живота. За да не ви разказвам подробно, горещо препоръчвам този филм! От него ще разберете всичко за смисъла на това трудно за разбиране изкуство и съм сигурна, че ще се влюбите в него.

И тъй както учените са давали живота си в името на науката, така и тези артисти показват тоталното сливане на автор и творба. Те нарушават статуквото, както във формата, така и в начините на представяне, защото това е изкуство на провокацията, скандала и тези директни послания.

Ако нямате вкус към този вид изкуство, идва ви прекалено солено и ви притеснява, то тогава ви препоръчвам да видите илюстрациите на "Баскервилското куче" от Артър Конан Дойл, дело на Ясен Гюзелев в галерия "Арте". Ще получите чиста доза удовлетворение от майсторство и финес. Другото е за смелите.