Кристина Чочанова е родена през 1990 г. в София, а в момента е Edna от най-успешните и обещаващи балерини на българската сцена. През 2000 г. е приета в Националното училище за танцово изкуство (НУТИ) с най-висок бал в класа на Шара Карсакпаева. От 2001 г. е в класа на Диана Райнова. Завършва НУТИ през 2009 г. и постъпва в балетната трупа на Софийската опера след конкурс, а от 2013 г. е и солистка.

Като ученичка участва в концерти на НУТИ с вариации от: "Корсар" (Адолф Адам), "Копелия" (Лео Делиб), "Баядерка" (Лудвиг Минкус), "Спящата красавица" (П.И. Чайковски), "Жизел" (Адолф Адам), "Силвия" (Лео Делиб) и др.

Към днешна дата Кристина се превъплъщава в Демна в "Нестинарка" на Марин Големинов, в Лиза в "Зле опазеното момиче" на Петер Лудвиг Хертел, а в "Кончерто Бароко" на Баланчин е солистка. Репертоарът й включва и редица други известни балетни роли. 

Ето и какво сподели тя пред Edna.bg за професията си, за живота на балерината и нейната отдаденост на танцовото изкуство, само броени дни преди началото на ХХVI-тия Международен балетен конкурс - Варна:

- Вие сте толкова млада, а вече имате редица български и международни балетни отличия. Кои са най-съкровените ви мечти по отношение на балета?

От малка започнах да ходя на конкурси, благодарение на моята преподавателка от балетното училище Диана Райнова. Те се оказаха много полезни за развитието ми и затова продължих да се явявам дори и след постъпването ми в операта. Една от сбъднатите ми мечти е да стигна до финал на Варненския международен балетен конкурс, тъй като 2 пъти преди това съм се явявала и са ме късали на първи тур (може би тогава не му е било времето). А на предишното издание на конкурса през 2012 г., не само че стигнах до финал, а получих и награди, които не съм си и мислила, че ще спечеля някога. Това е един от най-тежките и престижни конкурси на световно ниво. Наградите от него значат много за мен, както за всеки друг спечелил участник.

Тази година ми бе дадена възможността да сбъдна още една от големите си мечти – повериха ми да изпълня една от най-мечтаните ми роли – Китри в балета "Дон Кихот". Искам да благодаря на нашата директорка Сара-Нора Кръстева и моите репетитори – Мария Илиева и Ясен Вълчанов, за доверието и усилията, които положиха за изработването на този спектакъл, както и на Емил Йорданов - моят партньор в спектакъла.

Най-голямата ми мечта, свързана с балетното изкуство, е да изпълня роли, които да докоснат хората, да останат в тяхното съзнание, да променят живота им поне за 2 часа и да ги пренеса в друга вселена. Мечтая да накарам хората в салона да бъдат част от спектакъла, който гледат, а не просто публика.

- Какъв физически и хранителен режим спазвате, за да сте във върхова форма?

Да си във върхова форма – това е една постоянна борба.

Физически всеки ден работим и се натоварваме доста повече от нормалното. Рядко има време за почивка и дори когато почивам, не мога без физическо натоварване. Винаги намирам някакъв начин да изразходвам енергията си – колело, ролери, тичане, фитнес...

Хранителен режим – колкото по-далеч от храната, толкова по-добре (смях). Естествено, това е част от начина ми на живот. Винаги внимавам какво и кога ям. Старая се да ям често и по малко това, от което усещам, че имам нужда. Старая се храната да бъде качествена.

- Какъв е интересът на младото ни поколение към балетните спектакли?

За щастие, като че ли младите имат интерес към класическия балет. Салоните са пълни. Може би биха били още по-доволни, ако има повече съвременни спектакли от световния репертоар на наложили се хореографи.

- Какво ви дава и какво ви отнема фактът, че се занимавате с балетно изкуство точно в България?

Дава ми възможност да съм артист, да се въплъщавам в различни роли, да бъда различни хора, да изживявам различни емоции и да ги предавам на публиката. Да усещам щастието на хората, които гледат, да виждам, че усещат и изживяват моите емоции.

Дава ми огън в душата, дава ми желанието за живот.

Какво ми взема – свободното време, което имат хората с по-обикновени професии. Начинът на живот на артистите е друг – ние сме тези, които развличат хората, когато те си почиват.

В България е трудно, но се подобрява година след година. Много хора избират пътя навън – трябва смелост и решителност за това, а дали ще е по-добре, не е ясно. За да останеш тук и да твориш за родината си, трябва да си борбен и да го правиш с много любов.

- Споделете по какъв начин разтоварвате, с какво се занимавате в свободното си време? Имате ли хоби?

Когато ми се отдаде възможност да почивам, се старая да помагам на семейството си, тъй като през останалото време те почти не ме виждат. Обичам да се разхождам, да карам ролери, да плувам, да чета книги, свързани със самоизграждането на личността, филми с приятели, когато мога, и от време на време излизане вечер да потанцувам. Обичам да карам кола – много е разтоварващо, стига да не е в града.

- Научихме, че съвсем скоро сте спечелили награда от емблематичен балетен конкурс. Разкажете ни малко повече за самото състезание и вашето участие в него.

Както казах, Варненският международен балетен конкурс е една сбъдната мечта за мен. Финал, награди, публика, сцена, изпълнена с много емоции, страхотни състезатели и голяма конкуренция, високо ерудирано жури, много нови приятели и вълшебни моменти. Изключително щастлива съм, че моята хореографка – Галина Сребрева, спечели награда за съвременна хореография и че партньорът ми – Никола Хаджитанев, получи награда за партньор. И тук отново искам да благодаря на хората, които работиха с мен за постигането на тези резултати – Мария Илиева, Галина Сребрева, Росен Канев, Калоян Бояджиев и Никола Хаджитанев - всичко дължа на тях. Огромни благодарности, разбира се и на Фондация "Международен балетен конкурс - Варна".

- В коя роля от всепризнат балетен спектакъл мечтаете да се превъплътите на сцената?

Една от любимите роли имах късмета и шанса да изпълня – тя е изключително огнена и темпераментна. Другата, за която мечтая, е много нежна, противоположна на тази – Жизел. До тази роля за първи път се докоснах именно на балетния конкурс във Варна. Не бях сигурна дали ще мога да се справя, но репетиторите ми вдъхнаха доверие и влязох в този образ с цялата си душа. Макар много хора да казваха, че това не е за мен като темперамент, след изпълнението ме поздравиха. Когато излязох на сцената в образа на Жизел, разбрах, че мечтая да изпълня този спектакъл. Надявам се някой ден да имам тази възможност. Другите мечти ще си ги запазя в тайна.

- Лесно ли намирате баланса между личния и професионалния живот и кой от двата надделява в повечето случаи?

Трудно е да се намери баланс, но вярвам, че винаги има начин – аз все още го търся. В момента професионалният аспект от живота ми надделява. Вярвам, че за всичко има време. Когато дойде точният момент и човек, нещата ще се подредят сами. Нищо в живота не става насила.

- Вие сте Edna толкова млада и красива жена, няма как да не ви попитаме дали имате човек до себе си и ако да, как приема той вашата професия?

В момента нямам човек до себе си, но по принцип е трудно, тъй като ние сме много заети. Както казах, за всичко си има време.

- Какво ще пожелаете на читателите на Edna.bg?

Пожелавам на всички да бъдат истински, да даряват и получават любов, да изживяват емоциите, които животът им предлага, да се радват на малките неща всеки ден, да се усмихват истински, да живеят пълноценно.

Днес световната балетна общност отброява дните до началото на ХХVI-тия Международен балетен конкурс - Варна 2014, когато престижният форум ще чества 50 години от създаването си.

От 15 до 30 юли, в емблематичния Летен театър на Варна, първото в света балетно състезание ще отпразнува своята 50-годишнина с бляскаво издание в присъствието на едни от най-големите световни звезди на танца.

Повече информация за закупуване на билети за отделните събития в програмата на конкурса ще откриете ТУК.