Винаги съм се питала на какво се дължи безспорният успех на екранизациите в киното? Дали защото хората искат да видят как чуждото въображение е пресътворило прочетеното от тях или, уви, ги мързи да прочетат оригинала, особено когато става въпрос за обемни четива като "Война и мир", да речем?!

Този въпрос е като онзи за яйцето и кокошката. Не е ясно, нито кое е първо, нито кое е по-важно. Във всеки случай популярността на екранизациите е доказателство за добър маркетингов успех. Литературната основа гарантира поне професионално написана фабула, добре изпипани персонажи и взаимоотношения между тях. Да не забравяме и изкушението пред всеки по-амбициозен режисьор да покаже своята интерпретация.

Екранизациите са толкова многобройни, че дори бегъл опит за категоризация пак ще ни остави неизчерпателни. Но ние ще нахвърляме някои от тях, все пак.

1. - класически литературни образци – романи
2. - комикси
3. - съвременни романи
4. - пиеси
5. - компилации от текстове на даден автор
6. - митове и легенди
7. - други литературни образци

Има безброй примери, в които филмите по книги са на достойно ниво, дори заживяват нов живот, оттласквайки се от литературните си първоизточници.

Мога да ви споделя някои от любимите ми: "Опасни връзки" – от Шодерло дьо Лакло, култов филм на Стивън Фриърс; "Амадеус" пиеса от Питър Шафър, филм на гениалния Милош Форман; "Идиот" от Достоевски, филм на Акира Куросава; "Незавършена пиеса за механично пиано" по мотиви от Чехов, Никита Михалков; "Портокал с часовников механизъм" от Антъни Бърджис, режисьор Стенли Кубрик; "Ромео и Жулиета" от Шекспир на Франко Дзефирели; "Кръстникът" от Марио Пузо, естествено на Франсис Форд Копола, и още много, много, ама наистина много.

От по-ново време е хубаво да се подсетим и за легендарните вече "Хари Потър" и "Властелинът на пръстените".

Напоследък е много модно екранизациите да вървят ръка за ръка с книгоиздаването. Тоест филмирането на даден литературен сюжет провокира преиздаването му, дори някой път и с корица кадър от филма.

Много популярно напоследък е и писането на книги по филми. В името на продажбите са допустими всякакви маркетингови комбинации и еквилибристики.

Ние обаче сме малко старомодни и си обичаме истинските книги и истинските филми, и никога няма да вземем едното вместо другото, а напротив – ще пъхнем и двете в любопитната ни зрителско-читателска кошница.

Някои от филмите на току-що изтеклата Киномания ни припомниха загадъчния, но и опасен чар на екранизациите. С големи надежди тръгнах към любимия си Маркес, но трагично се разочаровах от „Спомени за моите тъжни проститутки” (на датчанина Хенинг Карлсен), за сметка на прекрасния "За любовта и други демони" и "Любов по време на холера", да не говорим за класиката "Хроника на една предизвестена смърт".

Също така хладна и неудовлетворена ме остави "По пътя" на бразилския режисьор Валтер Салес, роман, който като ученици цитирахме и преписвахме по дневници и тетрадки. Много предизвикателен, обаче се оказа дебютът на 
Ралф Файнс "Кориолан" (по едноименната пиеса на Шекспир) в смелостта си да пренесе действието от древен Рим в наши дни в Белград.

Предвкусвам и новата си страст "Облак Атлас" – едновременно при нас излизат и филм, и книга. Пиршество за разума и душата в навечерието на Коледа! Сюжет, за който предричам много дискусии и анализи.

Наближава и традиционният Панаир на книгата, а всяка Edna от вас се готви да пазарува коледни подаръци. Дали да не си подарим книга и/или филм?