"Животът ми в розово" освен песен на Едит Пиаф е заглавието на провокативната изложба на авангардния художник Калоян Илиев – Кокимото, посветена, естествено на Париж. За него правила в правенето на съвременно изкуство няма.
Всичко може да се превърне в обект и муза на младия автор – комикси, детски играчки от шоколадови яйца, предмети от носталгичното ни детство, кройки от "Бурда" и др.
За период от два месеца на артистичен престой в престижните парижки ателиета на Международния център по изкуствата "Сите ентернасионал дез'ар", Кокимото създава тази иронична серия от картини с провокативното и многозначително заглавие "La vie en rose" или "Животът в розово".
Изложбата може да бъде видяна до 28 февруари в Галерията за модерно изкуство на ул. "Оборище" 10.
"Животът в розово" във Франция или "животът в сиво" в България... където и да се намираме по света, с който и цвят да сравняваме положението си, в крайна сметка всичко е в главите ни!", казва Кокимото.
Разглеждайки изложбата, се засмях толкова пъти, колкото не бях се смяла и на последния комедиен филм, който съм гледала. Тя освен, че събуди много въпроси у мен, ме изпълни с усещането за свобода.
Нахаканото очарование на стилът на Кокимото е ярко и запомнящо се, то напомня малко на графити-артистите и колажните техники на постмодернистите.
Неговата сюрреалност е романтична и иронична по необясним начин. С радост забелязах, че много от творбите му са вече откупени, което значи, че Калоян е наистина "модерен", но и умен художник. В добавка ви споделям част от неговите думи:
"Носталгия по дома, семейство, приятели и други от този род си остават отвлечени понятия, на заден план в сравнение с културния шок, който човек изпитва, завръщайки се в родината си. Заживявайки в една, подобна на действителност реалност, историята се повтаря отново и отново.
Властимащите в нея не полагат никакви усилия да те задържат, а след това се чудят защо напускаш България, а тези, които нямат кураж да го сторят, те наричат беглец.
Безизходното за мнозина положение, създава ред неудобства, мизерията и нищетата пораждат агресия и омраза, но и пробуждат силно желание за промяна.
Ако спешно не поемем отговорност за действията и бездействията си и не се променим в положителен план, сме обречени, независимо от страната в която живеем..." – споделя младият и авангарден варненец.
Жонглиращ с цветове и форми е и театралният свят на художника и сценограф Чавдар (Чочо) Гюзeлев.
Неговата изложба с театрални плакати и проекти е подредена в галерия "Алма матер" в Софийския университет "Св. Кл. Охридски".
Чочо Гюзелев е аристократичен художник, който обича пространството и театъра, има перфидно чувство за хумор и завиден интелект. Неслучайно той е сценограф на много от спектаклите на Теди Москов, включително и на "Улицата". Чочо работи с малко щрихи, с много цветове, с цитати и в любимата техника на колажа.
Гюзелев гостува на Софийския университет и на неговия Културен център с неща, които сам нарича "проекти". И те наистина са такива. Зрителят може да прекоси с един поглед разстоянието, което отделя хрумването от небрежната скица, нея – от картината, картината - от разработения театрален проект и така чак до самата сценографска реализация. Тук можете да видите проекти и снимки от спектаклите "Самолетът беглец" от Камен Донев, "Сирано дьо Бержерак" на Теди Москов, "Когато дъждът спря да вали" от Андрю Бовел, "Малкият Цахес, наречен Цинобър" и др.
Изложбата продължава само до края на февруари, за съжаление, затова побързайте да отидете, но преди 18 часа.
Галерия "Ракурси" също е подредила една цветна и провокативна изложба с многосмисленото заглавие "Food art Drugs". Изложбата събира двама автори – Валери Чакалов и Стефан Божков, свързани както от сходства в търсенията си, така и от лично приятелство. За някои храната е висша форма на изкуство, за други дрогата е начин да се докоснат до него, а съчетанието между двете в различни аспекти ни представят авторите в тази изложба.
Използвайки различни техники - графика, живопис, колаж, инсталации и видео, Валери Чакалов и Стефан Божков ни провокират с въпроси, отговорите на които са закодирани във възприятията на всеки един от нас. И двамата автори са от поколението на родените през 60-те, единият от Девня, другият от Панагюрище, свързва ги общият вкус към различния поглед в изкуството, провокацията и игровото отношение към материала в творбите си.
Един от най-симпатичните експонати в изложбата е конфигурация от рамкирани няколко изгорели до черно филийки хляб, върху които с бяла креда са оставили свои знаци авторите. Към тях се присъединяват и още неколцина приятели сред които и вечно любопитния Кольо Карамфилов.
Независимо дали имате навика да посещавате галерийните пространства, сигурна съм, че имате вкус към различното, романтичното и обичате да се смеете.
Опитайте да събудите тези чувства във вас като разгледате и съпреживеете цветните светове на господата художници. Не струва нищо.