Сигурно е цинично да ви каня на театър, когато цинизмът на управляващите е изпратил хиляди недоволни хора по улиците на София и градовете в страната. Ходенето на културни събития в това будно време е като да устройваме пир по време на чума. Но, когато става въпрос за смислени и одухотворяващи спектакли, които провокират именно чувството за справедливост и морал у нас да се бунтува, то тогава една такава покана е не само оправдана, но и поощрителна.

Случаят с премиерата на "Самотният Запад" от Мартин Макдона, в превод на Матей Тодоров, с режисьор Владимир Люцканов, продукция на театър 199 "Валентин Стойчев" е точно такъв. Ще ви направи впечатление, че още с първите реплики тази пиеса на талантливия и ексцентричен ирландец ще ви залее със сочни псувни и цинизми. Пуританите сигурно ще бъдат подразнени, но това е само на първи план.

Острото сатирично перо на Макдона отдавна е доказало, че си поставя далеч по-високи цели от това да разсмива или скандализира. Трябва само да си припомним черната серия от пиеси, които направиха името му особено популярно на наша сцена "Пухеният", "Бившата мис на малкия град", "Череп в Конемара", "Куцльото от забутания остров", и последната - "Ръкомахане в Спокан". В тези текстове насилието и хуморът вървят ръка за ръка, като стари приятели, минавайки по пътищата на брутални сюжети, задължително осеяни с много кръв и тонове цинизъм.

В този маниер на Макдона можем да припознаем и други нашумяли сценаристи и режисьори каквито са братята Коен. Но за това след малко.

"Самотният Запад" е спектакъл за зрители с вкус към черния хумор. Самият Макдона казва за въздействието, което се надява да провокира, че иска пиесите му да оставят усещането за тръпка, сякаш си бил на фантастична въртележка или на влакчето на ужасите в увеселителния парк.

Сюжетът разказва за двама братя с неясна възраст, живеещи накрай света в забравеното от Бога градче, наречено Лийнан. И двамата са страшни чешити, които измерват времето си с обърнатите чашки уиски и пакостите, които успяват да си погодят един на друг. Колкото и да изглежда нелепо – между тях има близост, но и ожесточена надпревара за всяко най-дребно нещо. Те се познават до болка и крият жестоки, разрушителни тайни.

В дома им често идват отец Уелш, който искрено желае да помири двамата братя, както и палавата Гърлийн, която ги снабдява с домашно правено уиски. Момичето тайно е влюбено в отчето, който наливайки се с алкохол се опитва да потуши раздиращите го духовни и религиозни терзания. Всеки ден в градчето по глупав и нелеп начин си отива по една клета човешка душа, и нито свещененикът, нито Самият Господ могат да спрат тази черна серия.

Ако не беше блестящият хумор, остроумният диалог и прекрасната игра на Ивайло Христов (Коулман), Малин Кръстев (Валийн), Николай Луканов (отец Уолш) и младата Мила Люцканова (Гърлийн), тази история можеше да ви загорчи дотолкова, че да не успеете да понесете безумието на случващото се. Благодарение на добрата работа на екипа смисълът на пиесата шамаросва сред смях и възторжени аплаузи.

Малко по малко ние започваме да си задаваме въпроси свързани с покаянието и прошката. И най-вече – възможни ли са въобще. И още нещо, нима единственият лек за душите ни остава непостижим?

Подобно на "Почти представление" от Итън Коен, постановка на Явор Гърдев в Младежки театър "Николай Бинев", където се пита за изначалните морални дилеми и императиви, през призмата на цинизъм и брутална директност, така и тук, малко преди да дочакаме отговора сцената е осеяна с трупове. Този драматургичен ход цели не да ни погнуси, а да ни стресне, да ни изкара от уюта на скромното ни безпринципно живуркане, и да ни отрезви.

Напоследък стана много актуално и в политическите среди да се говори за прошка, покаяние и катарзис – категории отдавна владяни от изкуството и особено много от театъра. От добрия театър.

Затова спектакли като тези, които се появиха напоследък, съвсем не са случайни. Те са в съзвучие с това, което става на улицата. А и често виждаме техните режисьори да крачат заедно с нас по протестите. Всички, водени от едната надежда, че в крайна сметка силата е в нас.

Можете да гледате "Самотният Запад" на 29 юни, 3 и 10 юли