Как се наричат хората, които правят изкуство на улицата? Къде е границата между професионалното изкуство и чистата просия?
Каква е разликата между вчерашните мечкадари и днешните анонимни художници, които пребоядисват паметници и рисуват върху ел. табла?
Давате ли пари на свирещи на улицата музиканти?
И така, да излезем на улицата! Ще си говорим за улично изкуство.
То е толкова всеобхватно като проявления, колкото всеобхватно може да бъде всяко едно творчество, независещо от пространство и пари. Единственото, от което се нуждае е публика! А публика на улицата, колкото искаш! Затова много често уличното изкуство се цели там, където човекопотокът е най-голям – подлези, гари, паркове, места за срещи, метрото, вездесъщата градинка пред Народния театър, Попа, Витошка, НДК. Всеки град със своите места.
Както е казал великият Питър Брук, какво е нужно за да има театър – празно пространство, един актьор и поне един зрител, който да го гледа.
Изкуството на открито е старо колкото света. Уличното изкуство обаче е нещо, което е типично градско проявление и има своите причини за възникването си и мотиви, които го движат. Моля ви, не бъркайте уличното изкуство с едновремешното панаирджийско малтретиране на мечка, маймуна и други животни с цел забава на обществото по села и паланки!
Не бъркайте също и с клечащите с протегната ръка клети хорица, които изпълняват стари градски песни с прегракнал глас и неясна дикция. Това е просия. Отачян зов за милостиня, но не и изкуство. Спомняте си жената с акордеона, която пее на изхода на "Сердика" как стигна до едно популярно ТВ реалити, нали? Браво, но извинявайте - това не е изкуство също.
Не искам да давам определения, още по-малко пък да изказвам критики, но уличното изкуство е свързано с моженето и таланта. Разликата между него и другото изкуство е, че скъсява пътя от твореца до зрителя. Отказва се от посредничеството на зали, институции, продуценти и прекупвачи. В името на изкуството. Винаги в негово име. Печеленето на пари е желателно, но не задължително.
Процесът на творчество съвпада с процеса на възприемане. Това дава свобода на артиста да влезе веднага в контакт със своя зрител/слушател. Неслучайно големи имена в музиката са тръгнали от улицата и никога не забравят миговете, преживени там. Да споменем великата Едит Пиаф и нейната наследничка великолепната ZAZ.
Не малко класически изпълнители излизат и спретват чудесни концерти на открито. В Европа можеш да попаднеш често на такава гледка, квартет струнни или комплект барабани и джем сешън пред очите ти!
Неслучайно култови места със слава на артзони в големите европейски градове печелят популярността си именно заради изявата на уличните артисти. Много големи фестивали – и театрални и музикални, са задължително съпътствани от богата улична програма. Има немалко спектакли, направени специално, за да се играят в естествена среда – улица, площад, градина, гора.
Да не говорим за стотиците фестивали, посветени специално на уличното изкуство. Във Франция дори има национален център за улично изкуство, който подпомага и поощрява този вид творчество.
Колко пъти обаче, сте срещали музициращи или лицедействащи ентусиасти по нашите улици и сте ги подминавали? Признайте, че скепсисът - това е просия и тези са аматьори, или пък уж че много бързате, са ви отпращали бързо далеч от тях! У нас често се мисли, че уличните творци са наркомани или алкохолици, които припечелват за дозата. Мили хора, следващият път, поспрете и се заслушайте.
Може пък да не сте прави. Може пък там, на улицата да се ражда новият Паганини или Марсел Марсо. Защото само много голяма любов и вяра в съзиданието може да ти даде свободата да излезеш на улицата и да се разголиш. Да приемеш и обидите, и комплиментите.
Улицата е най-голямата сцена. И всички ние, попаднали на нея, сме малко или много артисти. От кокетната походка и флирта с непознат до изящният квартет, който свири зад ъгъла. Затова следващият път, когато видите някой с обърната шапка, не го подминавайте, той твори не само за излишните монети в джбовете ви, а и за вашата усмивка!
