На театър се ходи не само за развлечение, драги зрители. На театър се ходи, за да си събудиш душичката, да я стоплиш и да ѝ дадеш храна.

Ако не те почовърка едно представление, то не струва. Пиши го в графата – загубено време. А времето, драги зрители, е единственият ни капитал. Особено, ако знаем как да го живеем.

Затова ми се иска да ви разкажа за едно уникално представление, което за мен е най-вълнуващото театрално преживяване през последните месеци. Чакам го от години. Буквално.

Става въпрос за “Момо”, най-новото заглавие в репертоара на Младежки театър “Николай Бинев“. Спектакъл за деца. И не съвсем. Защото всяко детско представление е много повече за родителите, които трябва да помнят, че всъщност са пораснали деца. И да си научат уроците. И да ги помнят.

Създателите на този толкова уютен спектакъл са тандемът Веселка Кунчева и Мариета Голомехова, които от години работят в трудния жанр на кукления театър за възрастни и малко по-големи деца. Спектаклите им се отличават със силно експресивна визия и философска плътност. Винаги избират важни теми, които са общочовешки и дълбоко вълнуващи, и ги обличат в сюжет и форма.

Ако не сте чели “Момо” на Михаил Енде, значи не знаете историята за малката бездомна Момо, която има голямо сърце, верни приятели и цялото време пред себе си. Именно, за да спаси продаденото и откраднато от лековерните хора време, Момо трябва да се пребори със Сивите хора, които са служители на злото и безвремието. Продавайки времето си, хората всъщност, без да осъзнават, продават себе си, душата си, същината си. И като в един различен Фауст – цената е твърде висока и само жертвата и смелостта на едно малко момиченце може да спаси откраднатото време.

В ролята на Момо като в ръкавица се сгушва великолепната и пленително чаровна Ева Данаилова. Тя е заразително усмихната, игрива и автентично изграждаща образ, близък ѝ по душевност. Сигурна съм. Прекрасни и отдадени на каузата Момо са и останалите актьори от екипа, но определно сред тях се открояват Вежен Велчовски (Гиги), Ярослава Павлова и Кристина Янева, Светослав Добрев (Майстор Хора, Метачът Бепо), Никола Стоянов.

Спектакълът е мащабен и щедър, не само, защото в него се пее (музика Христо Намлиев), танцува (хореография Явор Кунчев), но и защото изобилства от ефектни и смели сценографски решения, които със сигурност ще ви впечатлят с изобретателност и метафоричност. С това Мариета Голомехова, сценограф на спектакъла, за пореден път си заслужава едно голямо БРАВО!  Нейният и на Веселка Кунчева стил са разпознаваеми и редки бисери в театралния ни живот.

Имах щастието наскоро да гледам още един техен спектакъл – “Страх“, продукция на Държавен куклен театър Стара Загора. Изграден върху историята на един човек, който е принуден да се върне назад в миналото си и да анализира изживените години. Това всъщност е спектакъл за страховете в нас. “За това как можем, но всъщност не можем, да се справим с тях, за това, което се опитваме да преодолеем, но не преодоляваме, за това, което можем да бъдем, но не успяваме, за това, което искаме да бъдем, но не сме", казва Веселка Кунчева.

Дълго след като напусне салона, човек си повтаря като мантра лайтмотива на представлението “Ако можех да изживея живота си отново, щях да бъда щастлив“. Но времето изтича безмилостно бързо и само смелостта ни да бъдем винаги себе си може да го спре. 

И двата спектакъла копаят надълбоко в търсене на онова зрънце, което ни прави автентични, живи, истински, обичащи и вярващи, силни и слаби, но дишащи и чувстващи хора. За мен това са най-хуманистичните театрални представления, които някога съм гледала.

Защото, независимо от това на каква възраст сме, каква е професията ни, характерът ни, вкусовете ни, ние сме преди всичко хора – със своите страхове и мечти. От това сме направени.

Затова искам да благодаря на Веси и Мариета, че ме връщат всеки път, когато гледам техни неща, там, където е моето бисерче.