Крeмена Димитрова
Юли е, мирише на море, на свеж планински въздух, на пържени мекички при някоя баба, на студени пъпеши или на горещ софийски прах. Ако имате късмета, да сте от първите, успели да се отърват поне за 10-ина дни от големия град, ако сте от вторите – знам как да си помогнем.
Да отидем на театър! Да, не грешите, каня ви на театър!
Макар че отпуските са вече в разгара си, няколко софийски сцени ви предлагат хладни салони и горещи преживявания. За постановките, които си струва да видите и да осмислите уморените си вечери, ще поговорим сега.
„Театър, любов моя”- от Валери Петров, в театър 199, спектакъл на актрисите Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Красимира Кузманова и Стефка Янорова, посветен на 50-та годишнина на един от най-любимите и силни софийски театри, и обяснение в любов към вечното изкуство на Мелпомена.
Спектакълът е реплика или римейк, наречете го, както ви е удобно, на прословутата постановка на Младен Киселов с актрисите Таня Масалитинова и Славка Славова (уви, и тримата вече покойници) в същия театър.
Каквото и да кажа за тази професионална и човешка изповед на четирите театрални диви, ще е само опит да ви предам едно вълнение с висок бал, което може да развълнува и разбунтува всяка притихнала вода и да предизвика торнадо, готово да помете всичките ви предразсъдъци, дребни ядове и проблеми.
Това е силата на искреността в театъра – действа не само заразително, но и освобождаващо. Лили, Каси, Стефка и Краси са удивителни актриси – с чар, харизма, ум и ярка чувственост. Много различни като темперамент, а в каре – буквално взривоопасна смес. Бих ги нарекла женският дрийм тийм в театъра. Всяка една от тях е достойна да изиграе Кралица Елизабет или Мария Стюарт. И пак ще им е малко.
По сюжет – това са актриси, които се готвят да се явят на кастинг за горните две култови роли в театъра, но режисьорът така и не идва, а ние ставаме свидетели на техните бурни препирни, емоционални спомени, трепетни репетиции, съкровени изповеди. Сладостта идва от това, че живот и роля така се преплитат, че на моменти границата става по-тънка и от конец. Всъщност спира да ви вълнува кое е истина, кое игра, защото така сте увлечени, че не усещате как четирите фурии са ви довели до финала.
В спектакъла има и смях, и сълзи, както си е редно в едно истинско представление, защото едната маска без другата не може. Те вървят винаги в комплект.
Можете да гледате „Театър, любов моя” на 25-ти юли, от 20.00 часа.
* * *
Когато живакът показва градуси над 30 и в мислите ви се върти идея за поне една студена бира, ви предлагам да се нагорещите допълнително с „Живак” на Димитър Живков, и после бирата ще ви се стори още по-вкусна и приятна. Сигурна съм, че ако не сте го гледали, то поне някой ваш близък вече ви е говорил за него и ви е убеждавал с „Леле, колко е яко, човече! Този е много добър!” Обикновено едното удивление върви в комбинация с другото. Силата на този ярко комедиен моноспектакъл е в безобразно силната актьорска игра на Митко, който е и автор на текста за врачанските бивалици и небивалици.
И пак силата е в тоталната искреност и себеотдаване. Иначе – почти празна сцена и над 11 персонажа, които актьорът изпълнява с лекотата на опитен въжеиграч.
Сюжетът е от човешки по-човешки – разказва перипетиите на Здравко, едно буйно момче от Северозапада в казармата, с жените, в селото, израстването и пътят обратно към корена. И тук има много смях, ама много - аплаузите идват като фойерверки по Нова Година – едни след други и непрекъснато. Накрая има и малко сълзи – за разкош и за по-мекушавите.
„Живак” (Продуцент е „Креди Арте”) се играе на 22-ри юли, в рамките на месеца на комедията в Нов театър НДК, от 19.30 часа.
* * *
„Човекът от земята” е един от силните козове в тестето на театър Възраждане, който също очаква своите зрители и през юли.
„Не можеш да остарееш с човека, когото обичаш... Истината е, че не мога да ти дам вечността”
Тук се разказва за обичане, за границите на живота и смъртта, за правото ни да избираме едното или другото. Разказва се още за един човек, който е на 14 000 години и пак не може да разбере сложността на човешката душа и смисъла на съществуването. Как ще реагираш, ако се окаже, че освен Христос, странният мъж е и пряк ученик на Буда, развил идеите му като свой новаторски модернизъм в християнството? В научнофантастичния трилър на Джеръми Биксби Човек от земята Исус се оказва професор по история и се казва Джон Олдман.
Гледайте Христо Шопов като професор Олдман, за да видите най-тъжните и най-чисти очи на българското кино и театър облизо, от много близо. Партнират му актьорите от трупата на театъра Роберт Янакиев, Мариана Жикич, Даниел Цочев, Ивет Радулова, Георги Златарев, Яна Кузова и Христо Ботев. Спектакълът е дело на Георги Михалков, който за пореден път доказва умела режисура и любов към детайла.
Благодарим ти, режисьоре, за онзи въпрос – „мога ли да си остана атом, без да преставам да бъда Галактика!”
И, така, юли все още може да ви изненада с изкушения. Ако сте още в София, не ги пренебрегвайте, подарете си една различна вечер.
Можете да гледате „Човекът от земята” на 17-ти юли от 19 часа.
Прочети още:
Кои книги си заслужава да прочетем през май?
