В отговор на текста на Симо Колев „Мъжът на 2015-а. И по принцип.“

Блондинки, брюнетки, червенокоси, с цици, без цици, с бразилски импланти или миндили. Писна ми от стереотипите, които някоя българска Кари Брадшоу или ново модно списанийце с тираж 1000 за отчаяни тийнейджърки бълват ежегодно. А лелките, кифлите и отчаяните от собствения си сериозно дебалансиран от жестоки диети живот жени възприемат като своето ново, как беше модерното, мъст хев, поне за този сезон.

Истинските жени НЕ са на изчезване. Истинските жени не се рамкират в глупави модни тенденции за гол кръст, пъп, гърди и глезени. Те показват прелестите си на избраните или избралите ги, защото са преценили, че си струва да са бюлетина в този мъжки вот.

Класическите жени не се занимават с клюки, защото собственият им живот е достатъчно интересен. Не се вълнуват от мъже, за които животът се заключава в мач, зяпане на порно и чат в месинджъра.

Знаят, че за да са независими, трябва да бачкат. Не да правят свирки на работа, а да бачкат. Класическите жени всъщност увиват устните си около мъжа, само когато сами го искат. Не за пост, не като молитва, не за финансова изгода.

Класическите жени могат да си позволят да стоят и без доходи, защото имат достатъчно активи в тайната за всичките си мъже банкова сметка. А наличността в нея може да им стигне дори да хванат първия полет за далечен остров. Не, че е задължително да го направят.

Класическите жени знаят точно какво се иска за една хубава мусака. Но това е клише. Затова знаят как да набутат в устата на тутманика пред тях не особено майсторски сгънат тиквеник, след чието отхапване обаче следва непременно облизване и поглед за още.

Класическите жени не четат литература за секса. Те я пишат с телата си. Да, своите. Не ходят на кино, за да смучат кока-кола и да хрупат пуканки, докато от екрана мълчанието се разлива тягостно в душата. Знаят кой е Антониони и могат да изброят 3 негови велики филма, без да го сбъркат с Фелини. Класическите жени са снобарки, но никога не натрапват финеса си върху простоватите типажи, защото просто са наясно, че е излишно усилие.

На класическата жена не ѝ се налага дори да посегне към портмонето си, защото избягва компанията на несъстоятелни господа, позволили си лукса да останат насаме с нея. Но е готова първа да плати виното на майка си, свекърва си и приятелката си.

Тя не си поръчва Мавруд в ранна есен, нито Шардоне при минус 20 градуса. Дори да обича мозък в масло, си го позволява само насаме. Класическата жена не хока сервитьора, позволил си да ѝ сервира ирландско уиски с лед или бърбън в студена чаша. Но може да го накаже с поглед и усмивка. Стига да не е метро-лъмбър-кайнд-ъф-тип, който тя със сигурност не понася.

Класическата жена е задоволена жена. Задоволява се от шоколадовите бонбони на масата си или от изгледа си в току-що купената снежно бяла риза. Или и от новия любовник, осигурен ѝ от самата нея. Разбира се, той е единствен.

Класическата жена плаче не за "изоставените в зимата котенца” във Фейсбук, но "Чужденецът" на Албер Камю наистина я натъжава. Както и музиката. Дори чалга. Понякога. Тя пуши, когато ѝ се пуши, дрогира се, когато няма кой да я види и да даде превратна оценка на безпомощността ѝ, пие като мъж, когато е само сред жени.

Класическата жена поне веднъж е хванала друга за косата и поне веднъж е строшила носа на някой господинчо, решил, че може да я свали не с премерен комплимент, а с глупава забележка. Тя отвръща на оценката за външния си вид, дори когато е само проформа, с простичкото "благодаря".

Тя пътува - със самолет, влак или кола, в сънищата си, мечтите си или спомените си. И не се оплаква от тях.

Класическата жена не оставя детето си само пред телевизора, а сяда до него с парчетата от пъзела в ръка, за да го направят заедно. Знае, че да подари часовник на мъжа не е повод за раздяла, както знае, че не бива да проси сама обеците, пръстена и колието си.  Не поощрява мързела му, но не критикува и моментите му на личен живот.

Тя никога не казва: "Скучно ми е". Всъщност никога не се чувства така. Както знае, че феминизмът е течение на миналото, а еманципацията - далеч от независимостта ѝ. Може да кара кола с ръждясали "вежди", защото не разчита на подарък като за метреса. Може и да е зад волана на "Мини Куупър", защото е ниска и няма опасност главата ѝ да се забие в тавана при пропадането във всяка дупка.

А може и да не шофира, защото не иска. Изобщо това не е критерий за състояние на духа. Класическата жена не се маже с помади за 500 долара шишенцето, защото е модерно, а защото нуждите ѝ го изискват. Но когато опари палеца си, докато вади онзи тиквеник от печката, ще го намаже с крем "Здраве" за лев, защото "Шанел" не произвежда толкова гъсти, но качествени консистенции.

Класическата жена не робува на мъжа. Тя не го кара да е роб. Лъмбър-метро-сексуален. Знае кой е. И коя е с него.

Тя не се изучава никъде. Но се преподава в лекциите на класическите мъже към синовете им. В тях нови учебници няма, записките са едни и същи, само се формулират според епохата.

Класическата жена никога не излиза от мода, независимо дали следи валутните курсове през смартфона си през 2015 г., живее в ъндърграунда от 90-те, танцува фокстрот или носи пре пристегнат корсет.

Автор: Една. Класическа. 

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".