Днес се прибрах от Малта. Налагаше ми се да отида дотам за два дни... Естествено, очаквах го с нетърпение и разгледах доста неща из интернет, даже прегледах информация от енциклопедии.
Страхотна страна! Невероятна природа! Толкова е екзотично, толкова курортно... Така известно... Пълно с туристи и хора, които се чешат по егото и пипат по суетата, че са там...
Естествено, направих и куп снимки. Няма да кача нито една, понеже мога да го опиша с две думи: камъни и вода. Природа? Да ама не! Това, което бях разгледала из интернет, ми създаде погрешни очаквания...
На връщане в самолета се заговорих с един иранец, който възторжено ми обясняваше колко му харесва в Малта. Посъветвах го да се разходи до българското Черноморие (никога не бил ходил). Естествено, въпросът не е в мнението на чужденците, защото то, освен че е субективно, изкривява и нашето собствено мнение.
Господи, с каква гордост казвах на всички, че съм българка всеки път, когато предполагаха, че съм от друга националност и колко ми беше забавно да наблюдавам деликатната промяна във физиономиите им. И какво от това? Това не променя фактите.
Алчността, този "вечен" геноцид, е на път скорострелно да затрие нация с богата история и традиции, с истински, умни, кадърни и красиви хора. Или поне това, което е останало от тях.
И когато се разпръснем като мухи, привлечени от лепкавия мед, отвратени от тинестата кашичка, България пак ще си остане България. Е, може би с друго име, знае ли човек, но планините - колкото и да ги секат, копаят или взривяват, морето - колкото и да го застрояват и замърсяват, пак ще бъдат там.
Веднага разбрах, когато прелетяхме над България. И ме побиха тръпки... Безкрайна зеленина, хълмове, езера, все едно гледах земя от приказките... Но не казвам нищо ново, все пак... Нали?
И усетих покой. И благодарност, че съм се родила тук. Не ми трябва много. А може би ми трябва? Защото не си представям да се задоволя с вода и камъни...
Зарадвах се, че съм пътувала. Удоволствието да отидеш някъде, за да усетиш какво е да се завърнеш.
Днес се прибрах от Малта. 
А вие защо решихте, че е усмивката?
Автор: Ирина Петрова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
