Гледам ги, те са навсякъде около мен.
Едни празни, бездушни жени… Като бутилки по рафтовете на магазин - еднакви, пластмасови, пълни с нещо вредно за сетивата ми.
Те нямат нищо. Необразовани са. Не работят. Не се интересуват от друго, освен от себе си. Някак, между капките, едва са завършили средно образование. По случайност са били приети да учат и висше, някоя специалност, която дори вероятно не биха могли да произнесат правилно.
Единствените им стремежи са да имат хубава прическа, красив грим и модерни дрехи. И някой мъж, който да им ги осигури.
Това е техният начин. Те са глупачки! Но въпреки това изглеждат щастливи, изглеждат доволни от това, което “са постигнали”.
И вие ги познавате: със сигурност имате поне една от тях в приятелите си във Фейсбук. Ще ги познаете лесно, това са онези момичета, които качват най-безумните и безсмислени снимки в профилите си. На които изглеждат евтино и жалко.
Но в тяхното съзнание нещата не стоят така…
През тяхната призма това е съвършенството. Животът е лесен и прекрасен. Изпълнен с цветен маникюр, забавления, омбре букли, пърхащи мигли и хиалурон.
Има една единствена причина, поради която се възхищавам на тези дами. Че те прекарват най-хубавите години от живота си, без изобщо да мислят за бъдещето... Необременени например от моите колебания: ще намеря ли правилния човек за себе си, правилния съпруг, правилния мъж за децата ми, ще развия ли успешно кариерата си, ще бъда ли добра майка един ден?
Никой не гарантира, че аз ще осъществя мечтите си, никой не гарантира и техните… Ясно е обаче, че глупачките си живеят невежо в блаженство.
А аз все размишлявам - за себе си, за това дали животът ми ще бъде такъв, какъвто го искам… изпълнен с онези мънички човешки нещица.
Понякога си мисля кои са всъщност глупачките…
Те ли или аз?
Започвам да преобръщам мнението си… Дали пък аз не съм объркала ценностите си?
Автор: Никол Николаева
Припомнете си още от Из Edna@:
Стоплих го, а той ме подпали...
Позволи си да направиш всичко това, от което те е страх...
За краката (и обувките) с любов!
